Галерия „Структура“
19 юни – 28 юли 2018

„Животът е песен“ е лично преживян разказ за един труден етап от живота на Алла Георгиева. Емоционално въздействащ, болезнено искрен и откровен, много по-лиричен от досегашните проекти на художничката. Изложбата показва създаденото от Алла Георгиева в периода на борба с болестта ѝ, разказва за загубата на майката и болезнената връзка, създадена от споделеното преживяване. Картините не са рисувани с цел да бъдат показвани – процесът е играл ролята на медитация и автотерапия – и пътят до излагането им е дълъг.

Колкото личен, толкова и засягащ сериозни обществени проблеми като скептичното отношение и отхвърлянето на болните, принудени да се крият в перуки, за да запазят околните от собствения си ужас, загубвайки се и ставайки част от медицински статистики.

Алла Георгиева  / Натюрморт

Лиричното заглавие „Животът е песен“ сякаш омекотява жестокостта и ужаса на преживяното. Произведенията носят характерния почерк на Алла Георгиева и разказват без негативен заряд, а напротив – карат да усетим уязвимостта и крехкостта на жената роза, изпитвайки визуална наслада.

Техниките в изложбата са интимни, „домашни“ и медитативни – живопис, бродиране с конци и коси на художничката. Алла Георгиева използва собствения си образ, превръщайки го в гарант за истинност. Алегорията с розата и цветята в картините отново е автобиографичен израз на самата Алла, която усеща че „не съм с нищо по-голяма от една роза“. Рязаният цвят, присъстващ в серията „Букети“, е метафора за живота със своята крехкост и ефимерност.

Серията „Черно-бял дневник“, избродирана по рисунки от хвърчащи листчета, се превръща в един силен наратив на преживяното, комбиниращ страха със спасяваща ирония.

Разговорът с миналото и раздялата с майката непряко присъстват в изложбата

чрез „Мамините рокли“, по-късно превърнати в триизмерен обект „Дом“.

„Животът е песен“ / поглед към изложбата в столичната галерия „Структура“ (фотография: галерия „Структура“)

Един от най-силните страхове е и раздялата с изкуството. За да го преодолее, Алла Георгиева застава „срещу“ любими нейни художници – Ян ван Ейк, Рене Магрит, Лукас Кранах, и провежда визуален разговор, пречупен през личното преживяване. В този момент тя започва да подписва картините си с „Алла Вита“ като победа над болестта. С „Животът е песен“ Алла Георгиева приключва един болезнен цикъл с трудно извоювана лекота и по красив и жизнен начин ни кара да погледнем света с други очи, да ценим и да се радваме на живота, пеейки. 

Зоя Петрова