Наташа Ноева
Галерия (7)

Светлозар Петков / Портрет по Чехов... (преден план) Гергана Димитрова / Пандемична неделя

16 юни – 30 юли 2020
СБХ, „Шипка“ 6, 1А, 1B, 1C

„Всеки портрет, нарисуван с чувство, е всъщност портрет на художника, а не на модела. Моделът е само случайност, не и поводът. Не той е разкрит от художника, а по-скоро художникът се разкрива върху платното.“
 
Оскар Уайлд
 
Настоящата изложба „Портрет“, организирана от секциите „Живопис“ и „Скулптура“ в СБХ, отправя към аудиторията интересна провокация в много посоки относно мястото на този жанр в съвременното изобразително изкуство, отношението към личността, творческите импулси и мотиви на автора за създаването му. Изложбата „Портрет“ изпълва трите зали на първия етаж, които впечатляват с оформлението на интериора, явяващ се главен медиатор за презентирането на експозицията от живопис и скулптура и комуникирането с публиката.

Бихме могли да кажем, че пространствата изглеждат малко и недостатъчни за съвместяването на толкова много произведения – 184 творби (114 картини и 70 скулптури) на 142 художници от три различни поколения. Още с пристъпването в експозиционното пространство поразява многообразието от стилови похвати и творчески индивидуалности. Трябва да се отбележи факта, че има едно относително

устойчиво присъствие на портрета в съвременната живопис и скулптура,

което до някаква степен е трудно обозримо в конгломерата на кавалетното творчество, умишлено усложнен и в съдържателния репертоар на многобройните тематични изложби. Но именно изложбата „Портрет“ в галерията на „Шипка“ 6 осигурява необходимата системност в представянето на този жанр и възможност за едно по-цялостно наблюдение върху неговото битие.

В тази експозиция се изявяват свободата на творческия избор, пристрастията на автора по отношение на формоизграждането и постигането на физиономичната индивидуалност, характерността на състоянието, интереса към личността. Изложбата представя разнолика галерия от персонажи – образи на интелектуалци, приятели и близки на художниците, автопортрети. Има смесване на медиите – живопис с фотография, колажи, има произведения, близки до академичния реализъм, и абстрактно определящи се форми, в които образът се разлага на съставни елементи, създавайки само усещането за наличието му – същността се заменя от видимостта, т.е. се отдалечава от портретното. Многообразие и многостиловост, които в един момент стават трудни за дефиниране. Изложбата задава жанрова и тематична рамка, но и възможност за проверка на жизнеността на жанра. Несъмнено налице са различни гледни точки и интерпретации, но макар и да се доближават към съдържанието на тематиката, трудно биха могли да изчерпят цялостния замисъл.

В този текст стремежът не е да се правят обобщения или да се изведат под общ знаменател автори и произведения като представители на определена тенденция или направление. В рамките на един кратък обзор не е възможно да се направи подробен анализ на тази мащабна изложба, за да покаже в пълнота силата ѝ. Затова този текст не претендира за изчерпателност, нито си поставя за задача да изведе определена проблематика, а по-скоро да очертае обща картина на жанра портрет в съвременното българско изкуство.

Една част от участващите в изложбата поставят като обект на интерпретация собствения си образ. Емил Бачийски представя чрез творбата си „7 селфита“ обръщането към себе си, създаване на автопортрет в седем различни състояния, засягащи различни аспекти от живота. Това са 7 панела във формата на телефон от патиниран месинг и гипс, които скулпторът създава по време на наложената изолация заради пандемията. Тук препратката към себе си и Аз-а е индиректно постигната чрез употребата на символите – ключ, кръст, сърце, наковалня, книга и чаша, бастун, чук. Авторът създава карта на живота си, която е отделена в седем състояния – моят дом, моят храм, моето семейство, моето училище, моето убежище, моят път, и седмото – това съм аз.

В памет на Андрей Даниел на творбите му „Автопортрет с броня“ (1992) и „Хопър и Шел“ (2018) е отредено почетно място. Художник с могъщо присъствие в нашето изкуство, личност с особен артистизъм, изобразителен талант, фантазия. Творбите му не е необходимо да бъдат анализирани, те сами разказват своята история.

Награда за живопис от името на колекционера г-н Емил Иванов получава Николай Русчуклиев с „Автопортрет – състояния“, малък по формат, но експресивен в цвета и формата. Зрителят бавно, на етапи, прониква в образа и наслагванията в сложността на живописния език. За автора „рисуването е като дишането – процес на живеене. Да живописваш непрестанно е процес, в който се включва механизъм, в който цялото същество се излива на платното.“
В своя автопортрет Станислав Памукчиев изследва вътрешната трансформация на Аз-а посредством монохромния живописен език. Този портрет, смея да кажа, е изтръгнат от дълбините на житейските му прозрения. Експлозията от енергия, струяща от експресивно положената мазка, приковава вниманието и повежда към редица въпроси за екзистенциализма.
Артистично решение за автопортрет предлага Любен Генов. Грабва те живописната полифония от цветове, хармонията от нюанси и същевременното трептене и вътрешно напрежение на средата, от която изплува като воден дух (по наименованията от картините) силуетът на художника, макар и бегло маркиращ физиономичните граници.

Интерес в експозицията представлява серията портрети, изобразяващи художническата гилдия.

Един такъв пример е „Портрет на приятел“, правена, по думите на Кирил Матеев, по спомен. Керамичната глава притежава особена доза монументалност и изразителност на образа. Макар и да не назовава портретувания, индивидуалните характеристики на скулптора Борис Гондов са ясно различими. При третирането на елементите от лицето авторът оставя недоразработена едната част от лицето, което обаче в никакъв случай не нарушава естетическите качества на творбата, а точно обратното. Оттук следва и препратката към образа на Б. Гондов и неговото творчество. В подсъзнанието на наблюдаващия изникват образите на „Самуиловите войни“ в с. Ключ. Друг такъв пример е Никола Енев, който разработва портрети на художници, много загадъчно и сфуматно предадени като образи, контрастиращи на гъстата пастьозна мазка за фон.
Ярък представител на жанра портрет е Десислава Минчева. Творбите на художник от нейната величина вълнуват сетивата и съзнанието. В единия от портретите ѝ, в чийто лик, макар и оставен без название, разпознаваме скулптора Симеон Симеонов, тя разкрива с присъщата за твореца духовна енергия и пластическа сила интимното емоционално състояние на модела. Вторият портрет разкрива образ от друга култура, от Далечния изток, също толкова изящен и внушителен, излъчващ духовно благородство. Изобразителният строеж на картината, категоричността в рисунката, живописната виртуозност и чистота извеждат тежестта на художественото послание.

С портрет „В памет на Георги Трифонов“ изненадва Николай Янакиев. Тук образът на художника е представен в черно-бяла гама, с множество нюанси на сиво в хроматична атмосфера, извисен над динамичната, наситена със символни елементи композиция, характеризиращи живота и творчеството на Трифонов.

Портретите на Любен Зидаров, който навърши достолепните 97 години, са с неповторимо светоусещане и самоирония. В тях е видимо, че обектът на интерпретация в така поставените заглавия „Човекът с шлема“ и „Нахалният грешник“ е самият художник. Приказност, лаконизъм, идеализъм, добродетелност, гротеска често се съчетават в едно композиционно пространство, за да разкрият авторовия замисъл за човека и мястото му в света.
Индивидуалното въздействие е повече от автентично в голямоформатната живописна работа на Ралица Стоицева „77“. Това е своеобразна апология на творческата същност на човека, зададена по индиректен път чрез употребата на метафора, алегория, символ в 77 малки платна.
Провокация с голямоформатното платно „Автопортрет по време на раздяла“ показва Моника Попова. Няма как да не отбележим и автопортретите на Николай Маринов, Нина Русева, Петя Денева, Ана Костова, Ива Маркова, Илия Иванов, Валентина Ничева, Валентин Дончевски, Атанас Стаменов.

В „Портрет на Владимир“ I и II, наситени с вдъхновение, емоция и размисъл, Николай Майсторов изобразява свой близък. Портретите са с подчертана конструктивност на формата, изпълнени със съвършено владеене на материала (пастел).
В живописта интересът към характера на портретувания, за когото настроението и състоянието са следствие, бележат портретите на Иван Б. Иванов, Петър Арнаудов, Иван Димов, Донка Павлова, Момчил Георгиев, Иво Бистрички, Любомир Савинов, Дона Неделчева, Юлиана Текова, Мартина Караиванова, Юлий Таков, Гергана Николова, Севда Потурлян, Нели Гашарова и др.
С портрети на пианиста и композитор Владимир Хоровиц с наименование „В тишината на времето“, изработени от чугун, участва Ваклин Василев, който получи престижната награда на Съюза на колекционерите в България. Тези портрети са част от един голям проект, който занимава автора от години. Създаването на портрети на класически музиканти за него е своеобразен акт срещу масовата попфолк музика, която се налага днес. Авторът смята, че традицията е в основата на човешката култура, генератори на която са силни индивидуалности, променили представите на околните. Като естетическо и смислово внушение материалът и формата са от съществено значение и скулпторът ги подчинява на основния похват – корозията, което подсилва авторовия замисъл и послание.

Приковаваща погледа в изложбата с мощната си форма е извисяващата се фигура в керамика и гипс „Портретен ескиз на Румен Тосков (Рупето)“ от Емил Попов. Водещ импулс за автора е да увековечи таланта на един голям джаз музикант, за когото се подготвя паметник в София по инициатива на проф. д-р Коста Костов.

Изключителна като пластика и внушение е и фигурата „Дядо Влайчо безсребърника“ на Иван Славов. Тя въздейства освен с мащабността си и със силата на жеста, върху която акцентира скулпторът. Друг пример за творба, която остава в съзнанието, е „Портрет на Кристо“ от Спартак Дерменджиев. Впечатляващи са главите на Снежана Симеонова, Женя Адамова, Пенко Гелев, Румяна Русинова, Диан Димов, Николай Маринов, Момчил Мирчев, Красимир Ангелов, Богомил Живков, Боян Пенчев, Свилен Костадинов, Стефана Чернаева, Милослав Бонов-Мибо, Милена Младенова, Цветослав Христов, Ивайло Савов, Красимир Джидров, Петко Генов, Тодор Димитров, Симеон Шивачев и др. Макар и със загатнат наратив, постигнат чрез засилване на детайла, търсещи измеренията на абстракцията в един по-широк периметър са портретите от Стефан Лютаков – „Портрет по памет на момиче, зодия Риби“ и на Иван Русев – „Теодосий“.
Разностранните търсения и опити на младите художници в областта на портрета са изненада. Могат да се видят творби с класическо разбиране за жанра в живописта при Благовеста Желязкова, Ана Костова, Ива Маркова, Гергана Балабанова и такива като на Явор Костадинов, Калина Мавродиева, които вървят по посока на експеримента и абстракцията.
Награда за млад автор от г-н Тодор Стайков за цялостно представяне в изложбата получават: Силвия Богоева за живопис, която участва с „Портрет на Елисавета с рокля на цветя“ и „Портрет на Доми“, две творби в духа на академичния реализъм, и наскоро завършилият НХА Шабан Хюсмен за скулптура, който показва глава от месинг. В тази работа има едно откъсване от традиционното разбиране за портрета, защото, макар и да са набелязани основните елементи от лицето, скулпторът постига смислово въздействие чрез деструкция на образа в пластическото изграждане на формата. В скулптурата изявяват своите търсения и Марк Бойчев, Вержиния Михайлова, Анатоли Йончев, Диан Димов, които в стремежа за наслояване на повече смислово-съдържателни пластове тръгват по линия на сюжета и предметния разказ.

Несъмнено с цялата си многоликост изложбата „Портрет“ изправя зрителя пред търсене на новите, актуални хоризонти на този жанр в опит да намери потвърждения за тях сред творбите, независимо че този процес няма еднозначен характер. Жанр, който поставя сериозни изпитания пред всеки творец в опита му да открие как еволюира той в актуалния социокултурен контекст.

Смислови групи: