12 – 29 октомври 2022
Галерия „Астри“, София

Светът, който ни заобикаля, е реален, но лишен от енергията на нашето духовно любопитство; той е неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на предметния свят, бездиханната дрямка на природата. За да се пробуди този унесен в себе си свят, той трябва да бъде назован и така единствено творчеството, талантът на твореца, неговото въображение и интуицията му разбуждат битието и го превръщат в смисъл, а по-сетне в памет и в история. Светът на Васил Василев е въображаем, надвеществен, и изтръгнат от унеса на ежедневието, той е навсякъде около нас, но сякаш ние можем да го видим единствено и само в неговите прекрасни картини. Призвание и вътрешен копнеж на всеки истински творец е да създаде свой познаваем, но неповторимо личен свят. Колкото по-значим е този творец, толкова неговият свят е по-величествен и самобитен, по-неизчерпаем и недостижимо единствен. Така всеки истински художник е неоспорим еретик, който доизмисля и досътворява видимия, божествения свят, а също доизмисля и досътворява човека. Безкрайността на човека.

Не мога да скрия своето предпочитание и преклонение към творчеството на Васил Василев, което е пределно съвременно, но в същото време не преминава границата и не ни пренася в неразбираемото. Неговите картини предлагат непознати, съвсем нови пластични решения,

те са едновременно отърсени от бъбривостта на разказа

и в същото време всяка от тях е неповторима. Казвам това, защото модерното, особено абстрактното изкуство, като изключим създаденото от художници като Кандински и Малеевич, обикновено е повторяемо и не решава някакъв проблем на смисъла и на формата, а е по-скоро „празно“ или причудливо. Неоспоримото постижение на Васил Василев се състои в това, че той не само разгадава, но и разширява света, превръща се в съзидател, в демиург.

Васил Василев / Мъж носи знаме на две жени, 2021, м.б., платно, 80 х 80 см

В някакъв смисъл той допълва действителността със собствените си представи, размисли и преживявания и наистина разширява съществуващото, като го натоварва със смисли и определя за съдбовни не толкова самите факти и събития, а техните сенки и значения. Допълва действителността, като донякъде я скрива. Васил Василев не рисува това, което се вижда, а се опитва да надникне отвъд него. Картините му приличат на словесни метафори, те съдържат в себе си конкретния разказ, но най-вече неговата драма, конфликтите му, загатнатите в него прозрения. С какво светът в картините на Васил Василев е наистина уникален и неповторим? Според мен с умението на художника

да превръща всяко свое видение в смисъл, в памет, като едновременно с това ерозира и разпада същата тази памет.

Така конкретният спомен за нещо преживяно се превръща в метафора за целия ни живот. Образите ги има и ги няма, те се губят в омарата, в тънката тъга на припомнянето, но и в тъгата на забравата.

От представените в изложбата картини ще спомена „Плувци и горяща лодка“, „Пристигане на Атон“, „Нажежените обувки на свети Георги“, „Буря край морето“, „Мъж носи знаме на две жени“, а също и прекрасните малки пейзажи от Атон. Ако се вгледате внимателно в тези „оскъдни пейзажи“, ще почувствате, че те са безкрайни. Същото усещане оставят и другите негови картини, мярват се фигури, а тях ги обгръщат едновременно обживяно и напуснато пространство и странна тишина.

И още, перспективата в картините на Васил Василев не е пространствена, по някакъв невъзможен начин тя се получава между привидно загатнатите фигури и драматизма на изживяването и произтича от самите образи, пространствената дълбочина идва от сблъсъка на множеството внушения, смисли и философски прозрения в неговия необикновен свят. Така разказът в неговите изображения добива вътрешно напрежение, психологическа усложненост и многоизмерност.

Васил Василев продължава успешно своята християнска тема, продължава да улавя подсъзнателните ни представи за един духовен свят, да рисува виденията за светци и ангели в оня преминал, но сякаш останал у нас вековен живот. Той е подчинил впечатляващия си талант на умението да бъде себе си, да бъде различен, следователно да бъде пределно свободен. Точно по тази прекрасна причина неговите картини се превръщат в част от нашето лично различие, от моята, от вашата, от нашата свобода. Тази наша възмечтана свобода, която ще остане завинаги в неговите картини.

Владимир Зарев

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2022, 37 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: