Иван Маразов
Галерия (9)

СБХ – зала „Райко Алексиев“
21 април – 10 май 2023

Преди години откривах изложба на Кирил Христов и основният ми постулат беше фигуралността. Днес той представя нов период в развитието си, чиито характеристики като че ли противоречат на предишния прочит на изкуството му. Така ли е обаче?
Ако се върнем към по-ранните работи на Кирил Христов, ще видим търсене на структурата във фигурите, лицата, пейзажа, натюрморта. В тях процесът върви от реално-натурното към структурата, от видимото към вътрешния скелет на нещата. Да напомня – той има цяла серия черепи, сякаш за да докаже, че за него е по-важна именно базовата структура – нали по черепа антрополозите възстановяват физическия облик. Редица творби показват интерес към преплитането на формите, към тяхното композиционно групиране в конгломерати на фона на чистото пространство. Художникът неслучайно толкова често се обръща към вещите – нали те са „готова“ конструкция.


В новите творби се разработва една голяма тема: от хаос към структура.

В полето на картината сякаш тече процесът на създаване на първични агломерации: пластични обеми, от които постепенно ще се изсекат формите. Върху фона на бездната изкристализират все още само обеми, но тъкмо тяхната строга геометричност свидетелства за налагането на конструктивна тенденция в Замисъла за вселената.

Друга връзка между творческите периоди в живописта на Кирил Христов е стремежът и умението да се динамизира пластиката. Всъщност обаче не внушението на реалния сюжет е основно в динамичното въздействие на платното. Динамиката в тези творби рядко се създава само от движенията на участващите в сюжетното действие персонажи. Тя се осъществява по-скоро, дори най-вече, от моделировката на формите, които сами по себе си внушават усещане за динамика, както и от композицията им в пространството на картината.

В тези търсения уроците на кубофутуризма са безценни. Но именно само като уроци. Защото, като използва средствата на това авангардно течение, той гради един друг, но свой свят. И атмосферата на тази виртуална вселена е в голяма степен сюрреалистична, тя предполага не „виждане“, а „видение“.
В новите творби художникът вече изразява „ставането“ на Света. Обемите се натрупват като кристални друзи, за да създадат принципите и основите за превръщането им в конкретни материални форми. Пред нас сякаш са идеите за нещата, на които още предстои превъплъщаване в неща. И, разбира се, това ще стане чрез движението, което ще ги оформи и композира. Пространството е не само неутрална среда, в която плуват първичните образувания. От него се черпи материалът за елементите/корените на бъдещия материален свят. Всъщност това е една ейдогонична представа, раждането на образи.
Творецът се обръща към първичността на Сътворението, след като вече е търсил неговите принципи във видимия свят. В това виждам логиката в развитието на живописта на Кирил Христов. Все пак пред нас е отново фигурален художник.

Иван Маразов

+++


Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03/ 2023, с. 20
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:

Смислови групи: