1 февруари – 15 март 2022
ХГ „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил
Изложбата на Йордан Кисьов, носител на Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора за 2020, съвпадна с честването на 140 години от рождението на знаменития български художник, патрон на художествената галерия в град Кюстендил. В рамките на утвърдената традиция това даде възможност произведенията на двамата художници да бъдат представени в паралелни изложби, бележещи в две времеви и индивидуални точки стиловото и историческото развитие на нашата живопис от ХХ към настоящия ХХI век.
Йордан Кисьов е представител на поколението творци, които в началото на 80-те години на миналия век задават новите
посоки на обновление в съвременната живопис, обърнати към човешките творения,
а не към темите, свързващи човека с природата. Това разкрива в изкуството му нови авторски идеи – за съзиданието и разрушението като израз на божествената връзка между материалния и духовния свят. Както и в други свои изложби, така и в тази художникът изгражда концепцията си за изложбата посредством метафоричния подход, т.е. пренасянето на визуалното съдържание в живописни обекти със символично значение. Това е вложено в самите названия на произведенията, изразяващи дейности на индустриалното общество, което трансформира природата в продукти за употреба – „Пречупени панели“, „Проекти за пирамида“, „Сондажни проби“ и др.
Йордан Кисьов / поглед към изложбата
Художникът представя селекция от 16 произведения, създадени през последните две години. Това са абстрактни композиции и арт инсталации, които променят пространството мащабно, създават илюзорни визии за форми и обеми в него, конструират нови структури от отпадъчни материали и цветни живописни повърхности. Колажите с велпапе опаковки се превръщат в проекти за пирамиди, изградени като пъзел в триъгълните форми. Живописта покрива повърхностите като геометрична абстракция, насложена върху пирамидални 3D конструкции. Преплетени една в друга, те са свързани в живописно цяло, възприемано в движение, като картина и като обект. Този принцип от оп-арта е приложен и в обемно-пространствените композиции „Буквален кубизъм“ и „Двустранен куб“. Цветовете акцентират определени детайли и участват в атрибуцията на произведенията.
Някои от картините в експозицията са част от големия цикъл произведения на художника под названието „Утаено време“. В него той използва вместо бои утайката от кафе и това предава асоциативен тласък на сетивното възприятие на зрителя. Пясъчната структура на утайката, усещането за топлия като кадифе цвят покриват плътно живописната повърхност, върху която с цинобър се очертават линиите на мандалата за медитация и нимбът на необозримия образ на Бога за молитва. Това са абстракции с ясна отпратка към духовното търсене на твореца и към пластичното осмисляне на цвят, форма и слово в живописта му.
В произведенията е и автобиографичният разказ на художника. Той е в живописните цилиндри на „Сондажните тръби“, които показват стратиграфията на пластовете живот по речния бряг на Дунав там, при Силистра, където от половин век живее и твори Йордан Кисьов.
В тези индустриални обекти, както и в „Пречупените панели“ с разпадащи се структури (превърнали се след 60-те години на ХХ в. в емблема на социалистическото строителство) усещаме обемите, материалите в конструкцията им, но те не са картина в класическото ѝ разбиране, а по-скоро са очакването за нея в едно дирижирано от художника илюзорно пространство в изложбата, в което сме попаднали. И тогава си даваме сметка, че сме станали подвластни на един от принципите за модерност в изкуството, „че няма нищо действително извън нас“, че това са нашите
представи, породени от визии, изплували в съзнанието ни между реалността и живописта.
Изложбата на Йордан Кисьов, носител на наградата за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора, ще запомним с това, че тя притежава концептуална сложност, модерен поглед върху реалността, от която творецът извлича емблематични за съвремието ни образи и идеи за изкуството.
Художникът е едно от ярките явления в историята на съвременното българско изкуство, защото десетилетия наред в живописта си се утвърждава с нестандартните си идеи, с чистата си естетика, с енергията на едно нестихващо въображение, предопределило съдбовно неизбежността на новата модерност в българската живопис сега.
Пламена Димитрова-Рачева
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 28 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук
+++
Повече за Националната награда за живопис „Майстора“ 2020 можете да разберете
