Графика и рисунка

27 март – 18 април 2023
галерия-книжарница „София прес“

„Да рисуваш от натура не означава да копираш обекта, а да реализираш неговите усещания.“ Пол Сезан

Иван Нинов представя в галерия-книжарница „София прес“ изложба, озаглавена простичко „Графика и рисунка“.
Неговата връзка с предметите, които настойчиво „портретува“, започва още от ученическите години в Художествената гимназия в София (края на 1960-те) и продължава досега. Там някъде се заразява с трудните и основополагащи уроци на Пол Сезан и Джорджо Моранди в подреждането и „реализиране на усещането на вещите“, само обаче чрез средствата на графиката и рисунката. И всеки път изненадва, въпреки че не променя генерално нито моделите, нито медията, нито възгледа си.
Къде се крие уловката в работата на автора – може би в лекотата на правенето, но и в дълбокото разбиране. Разсъждения за този понякога погрешно тълкуван смисъл на употребения предмет – усещането за историята му, за ръцете, които са го държали, за сантимента – при Иван Нинов достигат до усъвършенстване на вътрешната му идентичност. Творбите му подчиняват героите-предмети на други закони – архитектурни, музикални, скулптурни, и започват да изглеждат като сравнително пестеливи минитеатрални сцени. Съчетаването на ясните и изчистени линии с майсторския начин на осветяване ги прави мощни и същевременно тихи.
Иван Нинов съзнателно и дълго се занимава с традиционни за художника натюрморти, създадени от вещи в ателието, и извлича поетиката на материалните неща, като успява да обоснове наново тяхната красота, към която, надявам се, не сме имунизирани.
Олимпия Даниел

+++

Проф. Аксиния Джурова за Иван Нинов:

Той е част от поколението, което преобърна процесите в изкуството, разшири параметрите му стилово и тематично. Графичното изкуство вече беше получило популярност у нас и в чужбина. Иван се появи, когато такива имена като Любен Диманов, Христо Нейков, Петър Чуклев, Тодор Панайотов, Симеон Венов, Борислав Стоев бяха вече изявени. Това беше времето, когато асоциативно-метафоричният изказ се наложи много силно и даде възможност за разкрепостяване на начина, по който се третираха тематичните изложби. Изведнъж се появи Иван с едни огромни, драматични, силни като форма графики. Те бяха извън патетиката и показваха живота такъв, какъвто е. Портретът му „Глава на жена“ от 1971 е носител на Първа награда... Светлин Русев му помогна, като го насърчи с думите: „Ти нямаш нужда да завършваш Художествената академия. Ти си роден график“.
Иван Нинов си остана самотник в нашето изкуство, който не се повлия от нищо. Той извоюва свободата, на която винаги е държал – с отказ от всякаква материална облага. Нямаме друг такъв виртуоз на сухата игла и офорта...

+++

Проф. Димитър Г. Димитров (1939 – 2009) за графиките на Иван Нинов:

Творбите на Иван Нинов – дали рисунки, самостоятелни листове или графики в метал или литографии – лишени от всякаква спекулативност, затворени в себе си, за да съхранят енергията на своето въздействие, винаги успяват да отправят могъщи и подчиняващи внушения към зрителя; лаконични, изчистени от детайли, при тях има пълно покритие между графично и духовно пространство, между художествена конструкция и метафизична рефлексия. Те споделят с нас една човешка самотност. Не ни правят съпричастни на нея, не – обратното. Те ни карат да съзнаваме собствената си самотност и стават – те – съпричастни на нея. Затова тяхната философия е философия на утешението.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2023, с. 34
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: