28 април – 11 май 2022
галерия „Арте“, София

Експозицията съдържа изискана камерна подборка от творби на двете художнички, майка и дъщеря, с твърде различни пластически почерци, но единни в привързаността си към неизчерпаемите ресурси на кавалетната живопис.

+++

Елза Гоева

е достатъчно добре позната на публиката, един от доайените на това изкуство у нас. Макар и на преклонна възраст (р. 1928) тя продължава да работи и да намира радост и упование в творчеството.
Авторката представя някои от последните си картини. Това са основно пейзажи, натюрморти, както и един забележителен автопортрет, рисуван съвсем неотдавна. Той се отличава с умъдреност, с проникновена интроспекция, с вътрешна вглъбеност на деликатно моделираното психологическо състояние.

Същевременно в живописно отношение е изтъкан от изключително

фина и богато степенувана колоритна материя –

от разнообразни нюанси и полутонове, от тънки, до голяма степен почти неуловими преходи и градации на цветови стойности и пространствени планове, което създава необикновена „аура“ на творбата.
Тези особености на живописната стилистика на Елза Гоева впрочем характеризират като цяло и останалите ѝ платна. Тя е живописец, можем да кажем, на екзистенциалната енигматика на природата и на човека, на поетичното внушение, редуциращо фигури, предмети и материи до лаконични, обобщени и изчистени откъм сюжетика или анекдотична занимателност мотиви, придобиващи характера на своего рода пластически знаци. Преобладават приглушените, сдържани, на места монохромни тоналности. Доминира съзерцателният подход, който определя нагласата към вчувстване, към тишина и вътрешен монолог.

Това особено личи в една от нейните картини, наречена „Спомен“. Два профила на момче и момиче, откроени на фона на морето, са застинали сякаш извън потока на ежедневието в смълчан диалог на фона на „отворен“, почти безкраен хоризонт – своеобразна метафора на аналогиите между микрокосмос и макрокосмос.

Нуша Гоева

Нуша изповядва естетиката на наива,

онова, което по отношение на съвременното изкуство често наричаме примитив или неопримитив. При подобен подход акцентът се премества върху непосредствеността на експресията – овладяна, изразена по-скоро във фигуративното начало, отколкото върху линейната или тоналната структура на платното. Неизявената открито архитектоника на композиционната структура центрира основния мотив и същевременно придава необходимата степен на организация на картинното пространство. Женските фигури се отличават със своего рода непроницаемост. Те са сякаш „затворени монади“, които емоционално не комуникират със зрителя. Търсеният диалог се реализира посредством изразителността на опростената рисунка, колористичните съчетания на обобщените цветни плоскости, някои от тях геометризирани посредством грижливо разпределение на платното на основните компоненти на картината, които се ориентират по основните вертикали и хоризонтали.

Показателен в това отношение е цикълът „Паднали ангели“. Метафората, символиката, вътрешна поетична визия са от определящо значение за асоциативното досътворяване на образа в съзнанието на зрителя.

Чавдар Попов

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 60 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: