Най-високата точка – Вертекс

21 март – 13 април 2023
галерия „Ракурси“, София

Какво е Вертекс? Най-висока точка, апогей? Най-висшата форма на самия себе си, най-добрата версия на Аз-а? И ако не можем да постигнем съвършенство в рамките на собственото си съществуване, не го ли търсим в това, което създаваме, във въплътената творческа енергия?
Настоящата изложба е пети етап от дългосрочния проект „Седиментен процес“ на Елица Барамó, който тя развива от 2016 със завидна самовзискателност, упоритост и постоянство. В основата на този проект стои „Естетика на бавното движение“, илюзия за което художничката постига чрез изграждане на структура от напречни и надлъжни сечения на формата, тяхната конструкция и деконструкция. Резултатът наподобява няколко стоп кадъра на движещ се двуизмерен обект в пространството, които, поставени един до друг в определен каданс, създават триизмерност и усещане за движение на обекта.
В проекта „Вертекс“ авторката разширява границите на своето изследване, разгръща и трансформира визуалния език на концепцията „Седиментен процес“. Във формално отношение „Вертекс“ се различава стилистично от предходните етапи на „Седиментен процес“ с по-голямо многообразие на художествения език, хроматичност и по-свободен артистичен жест. В част от творбите живописното третиране надделява или е равнопоставено на концептуалната структура, без да се нарушава балансът между тях.
Два противоположни, но и допълващи се подхода към живописната материя (аналитичен и синтетичен) формират неповторимия стил на Елица Барамó и ситуират творчеството ѝ в полето на съвременното изкуство.

Прилагайки синтетичен метод на няколко нива, авторката съчетава фигуративно и нефигуративно.

Размивайки границите на формата (или самата форма), тя придобива флуидност, постепенно се трансформира в абстракция. Чрез аналитичен метод декомпозира формата на отделни сегменти и я композира наново.
Подобно на идеите на постструктуралисткия философ Жак Дерида Елица подлага на съмнение предубежденията, основани на разума и логиката. Барамó не ни предоставя директно декодирани своите концепции. Творбите ú провокират логическото ни мислене. Времето в тях е нелинеарно. Минало, настояще и бъдеще се срещат върху една ос. Символите са завоалирани, посланията – загатнати и представени по асоциативен път, фигуративното често е трансформирано до неузнаваемост. Но художничката ни нашепва код за тяхното разгадаване... Насочва ни чрез визуална или текстова метафора.

Когнитивните ни способности разпознават в един и същ образ едновременно кон и сърце („Буцефал“). Но това са алегории и на устрем, и на бяг, и на отзвук. В „Огледални образи“ сме изправени пред дилема: дали осъществените ни желания разгръщат или поглъщат истинската ни същност. Често се идентифицираме с рафинирания образ в огледалото. Ставаме продукт на собствените си стремежи, които определят идентичността ни. Дали обаче този продукт е усъвършенствана наша версия, или жертва на непостижимото и фалша, които погубват същността ни?
Това, което привлича в изкуството на Елица Барамó, е, че тя не интерпретира банални теми от заобикалящата реалност. Преходността на битието с неговата условност не са предмет на изследване в нейното творчество. Това, което искрено вълнува Елица, е метафизичната перспектива на реалността. Разгръщането на Божественото начало в свръхчовешко проявление. Вертекс е кулминация, връхна точка в спираловидната стълба на нашата въплътена енергия. Зенит... Вертекс е и промяна (от лат. vertere) чрез силата на свободната воля. Пресечна точка на земно и божествено, познание и приемственост.
В картините на Барамó микрокосмосът на човека е разтворен в макрокосмоса на Вселената. Произведенията ѝ притежават особена виталност, фини вибрации, които трептят и резонират, проникват дълбоко в сетивата. Те са космически пейзажи, съновидения, портал от едно измерение към друго. Безплътни, енигматични образи, в които истината не е абсолютизирана, а загатната.

Ани Венкова

+++

Изложбата е осъществена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2023, с. 28
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: