18 февруари – 10 март 2020
галерия „Астри“, София

Цветан Тимотеев е сред авторите, които, без да шумят излишно и без да се налагат натрапчиво на вниманието на публиката, вършат своята художническа работа съвестно и в уединение, работейки непрестанно върху превръщането на трудно податливата живописна субстанция във видим израз, в своеобразен знак на духовни състояния и на определени емоционални настроения.
В камерна експозиция в галерия „Астри“ той представя предимно пейзажи от Света гора, един мотив от Египет и една картина със сюжет от родното си село Гъмзово. Включил е и два натюрморта.

Творбите са изградени с акварел, гваш, темпера, акрил, маслени бои, като конкретните съотношения и взаимодействията на материите и на технологичните способи на взаимните им комбинации остават „забулени“ за зрителя като интимна привилегия и тайна на автора.
Основният проблем, който е водещ за художника във всичките му картини, независимо от конкретния мотив или от спецификите на предметния и на природния реквизит, е хармоничното единство на общата минорна тоналност, спояваща в едно органично цяло отправния импулс и финалния резултат при реализацията на съответната творба. Като правило живописните платна на Цветан Тимотеев се отличават с определена монохромност, с приглушен колорит. Замисълът е осъществен посредством единна живописна субстанция, въздействаща като своеобразна пластическа „магма“ с многобройните си нюанси откъм полупрозрачни и недокоснати зони, фактурни натрупвания и разнообразни ефекти и размивания на формите. Същевременно е налице наситеност, плътност, но и

звучност на цветовата гама, разнообразие от тонални преходи.

Мазките са свободно, артистично положени, често с импровизационен замах, полето на картината е изтъкано от разлети петна, дифузни взаимопреливания между материалните форми и изобразеното пространство.

Живописните интонации на платната на Цветан Тимотеев настройват зрителя към вглъбено съзерцание, от пресъздадената живописна атмосфера естествено се налага мълчанието. Споменатата особеност на неговия почерк е свидетелство за дълбоко и същностно постигнат баланс във визуализацията на пластическия мироглед на художника.