Скулптура и рисунки

21 февруари – 21 март 2023
галерия „Сан Стефано“, София

Имам особен пиетет към личността и изкуството на Борис Гондов – скулптор, артист, скромен, ненатрапващ се в публичното пространство. Представяла съм няколко негови самостоятелни изложби, винаги е бил склонен да говори за пластиките си в различните материали и формати. Често пъти преди години, винаги сутрин го срещах на спирката при паметника на Патриарх Евтимий и улица „Граф Игнатиев“, където той сменяше превозното средство на път за ателието си. Така използвах два пъти поканата да посетя неговата светая светих, ателието му, където разговаряхме и ми показваше скулптурите още в процеса на създаването им. „Всеки ден отивам до ателието си, не пропускам и ден, а това ме държи в кондиция – макар и сам сред творбите си, общувам с човешки същества в забързания ден. През последните години Борис Гондов работеше предимно с дърво, защото харесва естествения цвят и живата същност на един такъв природен дар – разказваше за свойствата на липата и какво създава от нея, на черешата, на сливовото дърво, най-вече на ореха, материали, които въздействат със своята естественост и сила. Последната му мащабна, респектираща колекция от произведения бе в галерия „Сан Стефано“. Човек се озоваваше сред пластики предимно от дърво, издължени фигури в раздвижени пози като в храм, като в място, където може само да се свещенодейства, където ти спира дъхът. Отново те разкриваха пред посетителя какво е за художника човешкото битие – Прокобата, Житието, Битието, Страданието и най-вече Истината, която е същността на християнството, казваше самият той.

Често претворява (и сега в изложбата имаше такива пластики) образа на ангелите, образа на Жената – вечната и святата, с птица в скута или изваяна в една ритуална, източена поза.

Когато се обърнах към неговия колега скулптор Валентин Господинов да дешифрира със слова посланията на тези творби на Борис Гондов, той започна с думите: „Наистина ми е приятно да говоря за личност като Борис Гондов, оставил незабравими следи след себе си и продължава да създава трайно изкуство с една изключителна лична естетика... Изцяло, комплексно проведен живот.“ И добавя, че когато човек започне да анализира, да гледа по-задълбочено експозицията, вижда общата сюжетна линия с предишната изложба, поднесена по нов начин, с една музикалност, поетичност на линия и форма. Като скулптор, за него е много интересна тази „транслация“ от рисуването към моделирането, създаването на една обща линия между тях, за да са споени. „Тези работи, които в последно време прави Гондов от дървен ствол, са изключително трудни за композиране. Представете си, че трябва да решите цялата тази композиция в един вертикал, в едно спестено пространство като диаметър… Той го усвоява и развива своята композиция изключително добре – линията е поетична, сякаш човек гледа течаща река“, добавя Господинов. Питам го как Борис Гондов дава особен живот на творбите си с тази издълженост, с тази чувствителност, с тази стилистика. „Изключително монументално усещане на цялата композиция, дори и в тези работи, които са малък формат – и там се вижда неговото монументално усещане, това е впечатляващо. И то може би придава тази компресия на неговата пластика, защото мъдростта, преживяното, вкусът, който притежава, ги въплъщава в тази къса дистанция, която разработва.“ И в предишната си изложба, и в тази Борис Гондов прави едно „обръщане на материалите“ – скулптура, изпълнена в дърво, след това я излива в бронз. Усещането е за съвсем нова творба, която не се възприема като копие; хармонията, светоусещането, внушението са съвсем други.
В края на разговора ни посочвам на Валентин Господинов впечатляващата композиция „Каин и Авел“ – организацията в тези пластики е интересна, като „разкапване“ на съществото, едно чувствително натрупване на материала. „Визуално нещата са лесни за възприемане и „консумиране“, но колкото женските фигури от дърво са витални, леки и поетични, музикални като отношение, толкова бронзовите са драматични. Това говори за големия арсенал от средства, с които разполага Борис Гондов. Защото точно тази работа – „Каин и Авел“, носи изключителен заряд, изключителен драматизъм…!“

Юлия Петрова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2023, с. 24
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: