Изложбите, реализирани в залите на СБХ през изминалата 2023, могат да бъдат разглеждани през различен аналитичен дискурс, но не може да се подложи на съмнение стремежът да се представи съвременното визуално изкуство в неговото

многообразие от класически и модерни форми и артистични присъствия.

Потвърждение за това откриваме в организирането на секционни, групови, индивидуални, чуждестранни изложби, проекти за съвременно изкуство на кураторски принцип, изложби-конкурси, събития с благотворителен и търговски характер, гостуващи изложби, представяне на книги и т.н.

СБХ реализира активната си изложбена дейност в салоните на „Шипка“ 6 и зала „Райко Алексиев“ на ул. „Раковски“ 125. Тези две галерии, едната водеща началото си от 1940, а другата от 1972, през десетилетията са пресечна точка на различни художествени възгледи, стилови похвати, тенденции, те и до днес определят лицето на художествения живот на СБХ. От 2006 се организират изложби и в галерия-книжарница „София прес“ на ул. „Славянска“ 29.

Димитър Чолаков / от изложбата

През 2023 се откриха 60 изложби. Индивидуални изложби представиха Симеон Стоилов, Юлиян Табаков, Иван Нинов, Петър Станимиров, Минко Йовчев, Никола Диков, Станислав Памукчиев, Ралица Игнатова, Кирил Христов, Роберт Цанев, Спартак Дерменджиев, Христо Панев, Регина Далкалъчева, Райна Бабачева-Голъб, Дина Стоев, Никола Митов – Кумарицата, Емил Пончев, Людмила Дамянова, Емилия Панайотова, Нейко Нейков, Мария Ландова, Тереза Зиковска, Елена Виденова-Сое, Димитър Чолаков, Николай Майсторов, Павел Койчев, Динко Стоев, Димитър Бочуков. Бяха организирани изложби на Камен Райчев, Димитър Витков – Мутето, Владимир Кавалджиев, Светлин Русев, Иван Б. Иванов.

Сред секционните изложби следва да се отбележат: Фестивал на съвременната керамика, 48-ма Национална изложба на карикатурата, Национална изложба скулптура „2-0-2-3“, Триенале „Мини текстил“, „Отвъд мащаба“ на секция „Бижута“, „Монументално-кавалетно. 45 години от основаването на секция „Монументални изкуства в СБХ“. От груповите: изложбата на преподавателите от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, на Борис Маждраков и студио „Парамаунт“, Кристина Йосифова и Херман Гшайдер, „Между Пясък и пяна. Преформулиране“, „Предречено да приключи/мъртво. Неразбиране на нетленното“ на група Answer 51, Национална изложба за живопис и скулптура. Млади български художници, изложбата на абсолвентите от НХА, „70 години НГПИ „Свети Лука“, „Легендарните земи и места“ от проекта „Зони на контакт“, „Керамика 3 х 75“ и др.

Голям интерес предизвикаха IX Международно триенале на графиката, проектът „Галерии, колекции, творби“, изложбата на носителите на наградата „Захарий Зограф“, гостуващите кураторски проекти „Откритието. Колекция Иван Бояджиев“, „Ахимса – ненасилието“, „Човекът. Следи от фронта“ с рисунки на Борис Денев.

Ахимса – ненасилието / от изложбата

Статистически погледнато, в количествено отношение организираните изложби са два пъти повече в сравнение с 2022. Няма как да не направи впечатление наситеността на изложбената програма и динамиката в откриването на изложбите – през две седмици. В някои случаи те са с продължителност месец, най-често ретроспекциите и кураторските проекти. Това безспорно е положителен факт, тъй като дава възможност за изява на повече художници, но и има и своите негативи – ограниченото време не е достатъчно, за да достигнат изложбите до максимално голяма аудитория; тук дори не е нужно да обсъждаме сериозната работа и усилията, които влагат авторите и организаторите при подготовката на всяка една експозиция.

Да се подвеждат под общ знак изложбите би било неуместно, защото художниците, които участват в тях, са носители на определени стилови и жанрови особености, творчеството им е свидетелство за индивидуални развития, търсения и промени. Не би било редно в този формат да се дават оценки или да се правят задълбочени критически анализи, нито могат да се обхванат всички изяви, но все пак следва да се отбележат някои от изложбите, превърнали се в културни събития.

Ще започна с IX Международно триенале на графиката, изпълнило с над 200 произведения на автори от 26 страни всички зали на „Шипка“ 6 от 5 декември 2023 до края на януари 2024, не само защото триеналето е най-голямата международна проява ва СБХ, а защото даде възможност за среща и обмен на различни култури, поколения, стилове, техники. Освободено от всякакви ограничаващи рамки, в експозиционните пространства можеха да се видят както произведения, изпълнени с класически графични техники, така и най-съвременни графични форми. Програмата включваше съпътстващи изложби: Джанг Хюей, Китай, носител на Голямата награда от предходното, осмо издание; „Референти“ – съвременна испанска графика, с куратори Давид Артеагоитиа и Педро Галилея; Сборна изложба на австралийска графика, куратор Майкъл Кемпсън; изложба на Мариана Смит, САЩ, в галерия „Академия“.

IX Международно триенале на графиката 

От индивидуалните изложби бих отбелязала изложбите на Иван Б. Иванов, Ралица Игнатова, Емилия Панайотова, Димитър Витков – Мутето и „Преди, сега и след това“ на Симеон Стоилов. Последните две изложби днес, от дистанцията на времето, по някакъв странен начин кореспондират помежду си в съзнанието ми със страхопочитанието и възхитата от природата в творбите на Д. Витков, населени със сухи стърнища, причудливо преплетени клони, земи, поля, небеса, и платната на С. Стоилов, изпълнили зала 1В на „Шипка“ 6 с почти сетивни усещания за полъх на вятъра, мириса на морето, стелещи се мъгливи талази и водна шир.

Димитър Витков – Мутето                                             Симеон Стоилов

Търсенето на Пътя и Смисъла можем да открием като обединяваща нишка в две мащабни, впечатляващи като въздействие и като проекция изложби – „Преминаване – траектории във времето“ на Станислав Памукчиев, проект, развил се в две паралелни експозиции на „Шипка“ 6 (картини, инсталации, видео, обекти) и галерия „Арте“ (творби от 80-те години), които, заедно с издадения каталог представят 45 години творческа работа на автора, и изложбата „Пътят, или Страстите Христови“ на Николай Майсторов – живописен цикъл по евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, работен над 10 години. Художникът споделя: „Вдъхновен съм от един образ на „Вечния революционер“, а това значи борец за Истината, като естествен и безкраен ритъм, вибрация, която пулсира във всеки човек, но единици дръзват да бъдат „Богове и синове“ на Творящата сила.“

Станислав Памукчиев / от изложбата

Николай Майсторов / от изложбата

В „Homo sapiens – възпоменания“ скулпторът Павел Койчев в характерния си поетично-метафоричен наратив разказва историята на човечеството. 30-те масивни фигури, надвишаващи естествения човешки ръст, ни превеждат през основните етапи, формиращи човека като разумно същество, обединени в седем подтеми – огънят, ловът, земеделието, създаването, масата, фър-люш, изпращането.

Димитър Чолаков представи през октомври живопис, създадена през последните две години, с изключение на творбата „Нощен дъжд“ от 1987. Тя се отличава от останалите с определена доза монохромност и специфична образност. В изложбата можеха да се проследят различните технологични и пластични търсения на автора. Инспирирана от заобикалящата действителност, тази живопис, клоняща в посока на абстракцията, е сложна амалгама от форми, цветове, текстури, фактура, материи, състояния. Димитър Чолаков получи наградата за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ за 2023.

Павел Койчев / от изложбата                                       Димитър Чолаков / от изложбата

Ноември срещна зрителите с експресивната живопис на Динко Стоев. Драматични сблъсъци с определени ситуации, спомени, аналогии към детството, терзанията на духа, конфронтациите със собствения Аз, внушения за състояния, така актуални и валидни за днешното ни общество, които водят до физически и умствен разпад на личността, са теми, върху които авторът работи през последните няколко години.

Динко Стоев / от изложбата

Съществена страна от дейността на СБХ е подкрепата за младите художници в началото на творческия им път, представяйки им възможност за изява чрез самостоятелна изложба като част от награда в различни конкурсни формати. Видяхме изложбите на Дина Стоев, Минко Йовчев, Димитър Бочуков, изложби с творби на дипломниците от НХА и НГПИ „Св. Лука“, на групата Answer 51.

Залегнало от години в изложбената политика на СБХ е представянето на мащабни изложби на секционен и кураторски принцип. През изминалата година пет изложби концентрираха творческата енергия на членовете на секция „Текстил“, „Керамика“, „Скулптура“, „Монументални изкуства“ и „Бижута“. Триеналето на мини текстил показа в трудния жанр на миниатюрата неограничените възможности на материала и авторовото въображение, Фестивалът на керамиката за пореден път разчупи представата за керамиката само като „приложно“ и „декоративно“ изкуство. Националната изложба скулптура срещна няколко поколения в едно пространство с възможност за проследяване на различните посоки в развитието на съвременната скулптура. Изложбата „Монументално – кавалетно“ представи водещи тенденции в тематично и жанрово отношение в монументалното изкуство с произведения от 70-те години до днес, както и кавалетни творби – живопис, скулптура, рисунка. Изложбата „Отвъд мащаба“ на секция „Бижута“ промени общоприетото разбиране за авторите, работещи в ювелирното изкуство, представяйки ни нови изразни средства, търсения и идеи, които са привнесени и в живописта, графиката, скулптурата, стъклопластиката и монументално-декоративното изкуство.

от изложбите на секция „Скулптура“, „Бижута“ и „Керамика“

Запомнящите се кураторски проекти бяха няколко, като един от тях – „Галерии, колекции, творби“, събра 80 произведения живопис от фондовете на художествените галерии в Пловдив, Стара Загора, Сливен и Казанлък. Тя е първата от поредица изложби в дългосрочния проект на СБХ, насочен към колекциите на държавните галерии в страната. Освен изключителната художествена стойност на творбите особен интерес представляваше сценографското решение на Петър Митев, целящо да пресъздаде движението на картината от депата до светлината на експозиционните зали.

В публикувания изложбен план за 2024 на сайта на СБХ четем имена на автори като Любен Зидаров, Петър Дочев, Милко Божков, Румен Жеков, Йордан Кисьов, Десислава Минчева, Сандро Арабян, Николай Янакиев, Камен Цветков, Лаура Димитрова, Стефан Алтъков, изложби на художници от Северна Македония, на български и унгарски художници, годишните изложби на секция „Живопис“, „Карикатура“ и др.

Остава ни само да очакваме и през настоящата година в реновираните експозиционни пространства в СБХ, които не спират да се модернизират, да се осъществят разнообразни и стойностни проекти и изложби, да се представят автори и творби, които да предизвикат интереса и на специализираната, и на широката публика. Защото, както казва Умберто Еко: „Едно произведение на изкуството, пълна и завършена форма, затворена в своето съвършенство като съвършено калибриран организъм, е също отворено, с възможност да бъде интерпретирано по хиляди различни начини...“

Наташа Ноева

+++