В рамките на СБХ 2023 година беше изпълнена с множество многолики събития, които оставиха сериозен отпечатък в културното пространство.
Трудно е да се назове 2023 по отношение на изложбите само с една дума, тъй като тя трябва да синтезира в себе си различни по характера си изложби – колективни, индивидуални, кураторски, изследователски, свързани с проекти, събития и пр.
И все пак, ако трябва думата да е една – може би
най-точното определение е мащабност.
Не мога да преценя броя на изложбите за изминалата година, но са многобройни. Давам си сметка, че осъществяването им е свързано не само с изложбения план, но и с работата на колегите от СБХ, „сработването“ на колектива и добрата връзка с авторите, секциите и кураторите, защото не бива да се забравя, че осъществяването на една изложба е резултат от работата на голям екип.
По отношение на секционните изложби бих обединила тези на монументалните изкуства и скулптурата и бих поставила отделно многозначимите в традицията си форми като керамиката, текстила и бижутата.
Секционните изложби са винаги големи – не само по своя обем, но и според значимостта си. И те отразяват на първо място работата на отделни автори или колективи, особено в областта на монументалните изкуства, а след това като цяло и дейността на секциите.
Ретроспективният момент в изложбата на секция „Монументални изкуства“ е много интересен в два аспекта: за новите поколения и запознаването им с проектите в областта на монументалните изкуства от изминалите десетилетия; и представянето на самите проекти, което е много ценно.
Триеналето „Мини текстил“, състояло се в галерия-книжарница „София прес“, ще отнеса към другата група – на традиционните похвати, прераснали в изкуства. Изложбата, обявена като триенале, предполагам ще бъде очаквана с интерес през 2026 поради обединяването на естествените материали и новите форми на художествено-пластическия изказ.
Галина Докова / от изложбата Триенале Мини текстил
Към тази група ще присъединя и Фестивал на съвременната българска керамика, който е проведен за шести път през изминалата година. Въпреки спецификата на жанра в тази изложба се наблюдава традиционният подход при подбора, характерен за големите секционни изложби – с присъщи ретроспективни елементи, подобно на монументалната живопис, но и с новаторски, съвременни подходи в разбирането на формата и нейната приложимост. Така че идеята за устойчивостта на този форум вече се е наложила в културното пространство. Фестивалът е представен със задълбочен текст на Виолета Василчина, най-добрият познавач на областта, който представя положителни практики и тяхната необходимост в социалното пространство с търсенето на изконни корени като митологията, символно-асоциативна иносказателност, етновнушенията, персонификациите, алюзиите и пр., все насоки и тенденции, които представят многообразните и многоликите търсения на творците.
Фестивал на съвременната българска керамика / от изложбата
По отношение на самостоятелните изложби бих отбелязала изложбите на Павел Койчев, Димитър Чолаков, на незабравимия колега Димитър Витков – Мутето, чиито творби навремето изглеждаха някак доста конвенционални, но сега разбираме, че той е рисувал за бъдещето. Пресъздавал е неподправената природа в детайли и с дълбоко познаване, природата, която в днешно време трябва да бъде специално опазвана. Също ще отбележа „Пътен хербарий“ на Ралица Игнатова с музикалните отговори към живописта от Ангелина Гочева.
Димитър Витков – Мутето / от изложбата Ралица Игнатова / от изложбата
Специално ще отбележа изложбата на Николай Майсторов. Огромна, впечатляваща. Може би по отношение на критиката по-скоро тя беше насочена към голямо специализирано изследване, в което да бъде направен анализ на подхода на автора към темата по Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. Пътят, който авторът извървява, за да достигне до самостоятелни творби, е дълъг, така както е дълъг животът на евангелските текстове, от които той се оттласква, за да представи във вид на образи тяхното внушение, без да се опира на конвенционални изображения. Откритостта на образите, изразена с характерната експресия на неговия пластичен език, е придружена с дълбока чувствена образност. Тя пронизва плътта на всеки един... и тук ще използвам думата човек, защото евангелските образи са представени като обикновени, страдащи и чувствени хора, както тогава, в библейските времена. И сега все още има такива хора. Не знам дали съм права, но в изложбата видях мощна метафора, която е много показателна, а също така и необходима за съвремието ни. Замисляме ли се какви са индивидите на днешното време? Специално на мен образите изпратиха мощно послание и ме отпратиха в далечните исторически пластове на познанието, за да се замисля над вечността на библейските истини. И според мен формалният анализ на утвърдения стил на майстора в този случай не е необходим (сега и тук), защото живописният цикъл „Пътят по Четирите евангелия“ е катарзис и изложбата въздейства именно по този начин.
Николай Майторов / от изложбата
Подобни проблеми, но представени и изразени по различен начин и с други изразни средства, открих и в изложбата, която по отношение на изложбения календар осъществи прехода между 2022 и 2023 – на Ангелина Павлова. „Вятърът в крилата ми“ за мен беше интерпретация на дългогодишното авторово търсене между динамиката и статичността, между тъмното и прозрачното, рационалното и чувственото. В нея също откривам метафоричен изказ, както и самата авторка отбелязва. Формата не присъства сама за себе си и наблюдението на нейното геометрично съвършенство не изчерпва проблема за съпоставянето ѝ с противоположността. Формалният анализ, колкото и да е провокиран у изследователя, не е самата същина. Той изглежда като най-високия пласт на айсберга, в който инструментът, материалът и светлината като художествено средство могат да потопят въображението на зрителя, за да стигнем до философския въпрос за същността и отражението например.
Ангелина Павлова / от изложбата
Ще ми се да засегна и друга изложба, която прави прехода към 2024 – „Преминаване“. Несъзнателно отнасям тази изложба към индивидуалните. Може би е показателно, защото неуморният дух на Иван Борисов Иванов ме подтиква към това. Всъщност той премина отвъд наскоро, но сякаш още е тук, защото, без патетика ще отбележа, подобна активност в целия творчески път е провокираща. Изложбата в зала „Райко Алексиев“ представя платна от различни години, но не е ретроспективна. Не бих казала, че е и мемориална, защото насищането с информация от текстове, фотографии и автопортрети кара зрителя да чувства, че творецът е с него. В същото време изложбата представлява обзор на търсенето и изразяването на материалната форма, която, представена по нов начин, е съществената крачка напред в изобразителното изкуство на цяло едно поколение творци, които направиха възможното за следващите поколения. И ако в живописните търсения на Иван Б. Иванов от 70-те години на ХХ в. формата е преднамерено търсена в най-обикновени предмети или хора, то в първите две десетилетия на ХХІ век тя се превръща във форма на абстрактната идея („Въображаем свят“), което личи и от наименованията на други от представените произведения.
Иван Б. Иванов / от изложбата
Определено кураторските проекти в областта на съвременното изкуство са необходими в рамките на СБХ, след като те се реализират навсякъде по света, носят различен поглед и провокират към актуални или незададени въпроси. Имам предвид „Черната кутия“ на Мария Ландова, с която тя поставя множество парещи въпроси на днешното време – дехуманизация, поезията като инструмент на съпротива и пр. стопени или изтекли във времето проблеми... Друга изложба, „Предречено да приключи / мъртво. Неразбиране на тленното“ на група Answer 51, за мен кореспондира с „Черната кутия“, но е израз на възгледите на младото поколение – променили ли сме се, абдикирали ли сме.
Спомням си времената на елитарния СБХ, когато младите се пресяваха през специално сито, защото трябваше да имат определени изяви или „гръб“. Това не е редно и сега не е така. На младите трябва да се дава път и място за изява. Може да се определи време на техни изяви и в никакъв случай да не бъдат тематично насочвани. Групата Answer 51 е доказателство за това как младите могат да изберат своя път.
Все ми се струва, че кураторските изложби в историята на изкуството са по-малко на брой. Ще отбележа „Откритието. Колекция Иван Бояджиев“ (куратор Анелия Николаева), „Изоставените“, изложба на Васил Бараков (куратор Пламен Петров) и „Борис Маждраков и студио „Парамаунт“ (куратор Зафер Галибов). Бях провокирана от творчеството на фотографа Борис Маждраков, за когото почти нищо не е известно, тъй като много млад заминава за Съединените щати, а пък прави една от първите изложби в Тръпковата галерия, тематиката на които е описана, но фотографиите му са рядкост.
Мария Ландова Борис Маждраков и студио „Парамаунт“
СБХ осигурява (технически) и подкрепя експонирането на съвременно изкуство. Тенденции и теми не бива да се задават. Съвременното изкуство е като богата многоцветна палитра. Трябва да има (и го има!) механизъм и високи художествени критерии за подбора на изложбите и СБХ като творчески съюз и неправителствена организация има достатъчно добри експерти – членове, които да преценяват предложенията по годишнини на творци, по секционни предложения, по кураторски предложения и пр. Културният свят е широко отворен, но ми се струва, че повече контакти с чуждестранни сродни организации и размяната на изложби би било положителен момент за Съюза.
Докато разглеждах изложбата на Международното триенале на графиката, наблюдавах, че всички творци, независимо от историческите традиции в развитието на националните графични школи, в днешно време за своите творби се опират на митологията, философското ръзсъждение, но чрез абстракция, на злободневието на съвременния свят, на паметта, разсъждават по въпросите за света и живота. Тематиката в творбите на българските графици мога да определя като особено задълбочена. Като графично майсторство определено се вливат в цялото.
В изложбения календар за 2024 безспорен ключов акцент е изложбата за Любен Зидаров. Секционните изложби – също, а тази на Секция 13 ще очаквам в интерес. Предвидените изложби на факултетите във ВТУ и НХА също заслужават внимание, защото произведенията на студентите и създадените при обучението произведения са мерило по отношение на пластичните възгледи непосредствено преди навлизането на голямата художествена сцена. В този ред на мисли – и на младите български художници като първи стъпки след обучението, както вече отбелязах по-горе.
Бюлетинът на СБХ в последните години е обновен като тематичен формат, подобрено е и неговото полиграфско качество. Критическите обзори са по-голям брой, присъстват имената на по-голям брой изкуствоведи, при това от различни поколения, което издава активността както на по-възрастните, така и на младите. Те коментират множество изложби и извън СБХ и по този начин бюлетинът се превръща в по-широка арт платформа. По този начин се затваря цикълът „идея – реализация – оценка“, каквото е художествената критика. По отношение на изложбите, мога да кажа, че в СБХ изкуствоведите са създатели на кураторските изложби, които имат музейна или изследователска насоченост. Смятам, че ролята на изкуствоведите и на колегите, които се занимават с критика, е добре изразена. Естествено, че винаги може да се иска повече, но това „повече“ е израз на лични желания и интереси.
В заключение ще отбележа, че животът в изложбените зали на СБХ е станал по-интересен. Струва ми се, че по предложение на секция „Критика“ Съюзът може да има още нови форми на активност като представяне на детски изложби или повече работа с децата.
Благовеста Иванова
+++
