17 септември – 8 октомври 2020
СБХ, „Шипка“ 6, зала 1B

В една от залите на обновения първи етаж на „Шипка“ 6 е подредил юбилейната си изложба Стоил Мирчев. Подбрал е творби от последните 10-15 години. Те не само очертават извървения от него път, но категорично показват качествата му и са връх в неговото изкуство.

Стоил Мирчев принадлежи към поколението, което навлезе в художествения живот през 80-те години и даде облика на това време. Имам специално отношение към представителите на това движение. Тези млади тогава автори се отказаха от фото- и хиперреалистичната стилистика и първи у нас прекрачиха прага на фигуративността и преминаха в полето на абстракцията. Впрочем за този вид живопис беше изкован, не у нас, нов термин – информел. Но както всички термини, и той навярно не е съвсем ясен и точен. Това, което Стоил Мирчев и мнозина от връстниците му създаваха и създават, не е просто безпредметно изкуство, изградено от абстрактни форми. За разлика от родоначалниците на абстракцията и техните продължители от средата на XX век, тези живописци – човеци на други времена – правят по свой път картините си. Техните образи не са нито рационален екстракт от видимото, нито емоционално отдалечаване от него на крилете на вълнение, настроение или душевна екзалтация. Те са възприемани и мислени независимо от видимата реалност. Те са структурирани по законите на собствената автономия. Впечатления и преживяно още в съзнанието на тези художници е сублимирало във форми, ритми и цветове и, изправени пред платното, те работят вече свободно с техните вътрешни съотношения.

Естествено, става дума за азбуката, за общовъзприетия принцип на формоизграждане. А всеки автор на този език изговаря своето лично послание. И ако се опитаме да покажем една въображаема експозиция с участието на представителни художници от генерацията, ще бъдем може би изненадани в какъв широк диапазон – и пластически, и съдържателен – те се разполагат. Колко различни светове носят.

В тази панорама Стоил Мирчев има свое място. Вгледайте се в неговите картини. Тук няма и помен от сюжетни подсказки. Вие трябва да се потопите в магията на чисто живописните вибрации. Боята е ту изпъкнала, напластена, понякога сякаш буквално е изскочила от тубата, ту е прозирна, едва-едва докоснала платното. Може да е лъскава като емайл, а друг път – матирано приглушена. Жестът на много места изчертава почти геометрични прави, а другаде успокоително се закръгля. При това меките приливи и контрастите са решени естествено, спонтанно, ръкотворно. За да навлезем в този свят, ние по-скоро трябва да се настроим музикално. Каква е звуковата палитра на тези картини?

Художникът предпочита тъмните топли гами. Те навеждат към древните пластове на земята ни.

Стоил Мирчев има сякаш вродена страст към археологията

– от неолита до античността. И тази негова чувствителност към корените очевидно рефлектира във виждането му за света. Той е някак спокоен, по мъжки сигурен в началата на живота. И навярно затова и в личното му поведение няма да забележим агресивни напъни и претенции. Има своя свят и е намерил своето художествено пространство. Неговият почерк е различим и няма общо с масовите варианти от този род. Творбите му са продукт на вътрешен импулс.

Археологическите му пристрастия откриваме и в серията пластики, включени в изложбата. Особено привлекателни са каменните идоли. В тяхното моделиране е намерена мярата между автентичния отломък и човешката намеса. И нека подчертая, това е постигнато не технически ускоряващо процеса, а с присъщото на автора лично докосване до материала.

А за да не забравяме, че е добър рисувач, Стоил Мирчев е изложил и част от своите портретни шаржове.

За познавачите на изкуството извън юбилейния си повод тази експозиция е не просто радостно събитие, но и верен портрет на един художник с характер.