23 май – 6 юни 2019
ХГ „Елена Карамихайлова“, Шумен

Изложбата „Съвременното изкуство днес – интермедия и хипертекстуалност. Хибридни състояния“ е реализирана съвместно от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Тя стана запомнящо се събитие в календара на художествените прояви през годината.

В изложбата са вплетени много и различни по смисъл, съдържание и концепции творби и всяка от тях представлява собствено тълкуване на съвременната форма на изкуството. Причината е, че самото понятие интермедия се дефинира трудно. Това е сложната интердисциплинарна област, ситуирана на границата между различните изкуства, която провокира използването на множество специфични изразни средства, похвати, стилови прийоми, образни структури, семантични форми, които си взаимодействат, изграждайки хибридни модели с претенцията да са представително съвременно изкуство. Оттук нататък проблемът е какво да се избере и как да се използват големите възможности, които предоставя мултимедийната среда.

Всички участници в проекта представят нови, създадени специално за изложбата и съобразени с наличното пространство творби. Кураторът на изложбата доц. д-р Младен Младенов представя творбата „Кедровото дърво“. Авторът изгражда стая с големината на асансьор. В нея поставя част от кедрово дърво, което изпуска характерен аромат. Както е известно, всички части на кедъра (кедрова дървесина, кедрово масло) имат високоефективни лечебни вещества. На вратата на стаята е поместен интересен текст. От него научаваме, че кедрите са хилядолетни дървета с важно място в бита и религията на хората от векове. Пренесен в изложбената зала, природният обект получава силен социален контекст. Само единението между човека и природата е позволило да оцеляваме взаимно. Едно предупреждение за всеки дръзнал да побеждава природата.

Доц. д-р Атанас Тотляков има траен интерес към смесването на различни медии. Тук представя серия обекти, озаглавени „Соматични състояния“. Първата творба е колаж – показва как ръката на твореца рисува, съобразявайки се с възможностите, които му предоставя един червен ограничител. Тя не постига повече от соматичните движения на самата длан. В другата част от серията зрителят вижда получения резултат. Видяно в по-широка перспектива, можем да мислим за ситуацията на твореца, който, за да постигне целите си, трябва да се справя с много предизвикателства и на първо място с липсата на свобода до нeотдавна, а днес с натиска на безличните сили на пазара, който изисква от творците да правят това, което се търси – комерсиално изкуство.
Доц. д-р Костадин Млячков участва с инсталацията „Огледала“. Тя е съставена от две части – изписване на текст с философски послания върху различна повърхност и видеоарт. От зрителя зависи ще успее ли да ги осмисли чрез собствения си опит в сходни ситуации и да направи своя избор в близост до универсалното. Тогава целта на художника е постигната – установил се е диалог в един вече споделен свят.

Валери Чакалов, професор в Шуменския университет, представя обект – кутия с интерактивен елемент пясък. Публиката е призована активно да се включи с изписването на думи и послания, които имат изключително кратък живот. Тук замисълът е веднъж зрителят да се разкрие, показвайки предпочитанията си, но и да знае, че след него ще дойде друг със своята истина. Това ще бъде една колизия на ценности в един делим свят.
Известният художник от Шумен Румен Богданов в творбата „Семеен портрет“ представя шеговит поглед към семейните отношения в съвременното комерсиално общество. Инсталацията е от три части – обект (керамична култова фигура), рисунка и фотография – колаж на същата фигура, заснета от различни гледни точки. Всичко зависи от погледа – кой и откъде гледа, какво вижда и според това съди, осъжда или одобрява.
Младите участници също представят творби, които напълно отговарят на поставената концепция. Милен Алагенски излага два пространствени геометрични обекта, изградени съответно с черна и червена корда. Негово мото е мисълта на Марк Твен: „Разликата между почти точната дума и точната дума е голям проблем – тя е като разликата между светулката и светкавицата“.

Проектът на Алина Пенчева „Концептуални портрети“ е вдъхновен от изследването „Теория на цветовете“ на Гьоте, но е модифициран в психология на цвета. Тази теория обяснява как всеки цвят влияе върху емоциите и настроенията ни и авторката се е опитала да намери точните им съответствия в представените десет цвята. Взети в комбинация, те могат да формират характера на една личност и стават „аз“. Смело, но интересно начинание, една покана всеки да потърси своите цветове, които му съответстват.
Интерактивната инсталация на Георги Рачков „Homo digitales“ напълно отговаря на концепцията на изложбата. Потънал в кода на социалната мрежа авторът с право се пита: аз ли управлявам информацията, или съм ресурс за консумация? Отговорът трябва да е някъде между двете възможности.

Впечатляващи са и творбите „Духът на буквите“ на Владимир Стоянов – композиция от две части, в която стихове описват конкретни форми като съобщителни средства; „Червено укритие“ на Рослана Иванова – серия от три чернобели фотографии, обединени от общ смислов елемент; „Pathless travel“ на Теодор Атанасов – серия от рисунки, показващи човешка фигура без изход и без път, също и чернобялата фотография, озаглавена „Рефлекс“, на Владимир Диловски.
Почти всички от младите автори са завършили специалност „Рисуване и интермедия“ във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет, където повечето от утвърдените автори, участващи в изложбата, са били техни преподаватели. Изучаването на тази специалност им е дало не само знания за актуалния художествен феномен, но и възможности да изградят умения за едновременно боравене с различни материали, техники и всякакви информационни посредници, които, както се вижда, обогатяват интермедийната им практика.

Общуването на утвърдени автори с младото поколение творци е опит да се види

„превключването“ на нагласите между поколенията,

но и възможностите за разговор между тях.

Проектът е замислен като многогодишен. Това е неговото второ издание след началото, което беше поставено през 2017 г. отново в художествена галерия „Елена Карамихайлова“. Тогава изложбата бе със същото заглавие, но с подзаглавие „Огледалности“. Отворен за нови идеи и участници очакваме в бъдеще в него да се включат и други престижни институции като Националната художествена академия, както и професионални обединения от чужбина.