4 – 24 април 2019
галерия „Червената точка“, София

По традиция изложбите на секция „Дърворезба“ винаги изненадват, предизвикват и приковават вниманието ни. И този път „Форум Дървопластика“, организиран по идея на куратора Боян Александров, не прави изключение. Той е замислен с мащабите на пътуваща изложба с работите на 37-мината участници и след „Червената точка“ в София ще посети Трявна, Габрово, Велико Търново и Плевен. Творбите от дърво са създадени през последните години, като някои от тях са завършени дори и малко преди откриването на изложбата.

Форумът преминава и

надхвърля общоприетите схващания за дървопластиката като приложно изкуство,

занаят или предмет от интериора и бита. Експозицията съвместява творби с различна посока по отношение на иконография, пластически и смислови търсения, творческа интерпретация и идея, но обединяващ остава материалът. Три поколения резбари и скулптори представят чрез една съвременна визия, с нова форма и съдържание тенденции в изкуството от дърво. Могат да се набележат както пластики, в които е застъпена класическата форма (фигурата на Димитър Митев, увековечаваща женската красота), така и експресивните портрети на музикална тематика на Христо Кирилов, стоящи като картина; стилизираните птици на Иван Бубев, живописният „Пейзаж“ на покойния Ангел Стефанов, който се показва за пръв път пред публика. Още посоки в стиловото разнообразие показват реалистичното предаване на форма и детайл на гигантската мравка и листо на Антон Георгиев, абстрактните релефи на Диана Василева, Йордан Йорданов и форми на Деница Дакова, Георги Великов, използвал първичността и автентичната грапавина на клона при разрез, финото третиране на детайла в композицията „Нощни птици“ на Илия Димитров. Новата материалност и смесването на материали показват в работите си Роман Синапов (дърво и смола) и Никола Божинов (дърво и метал). Интересна гледна точка към познатия материал показват надживописването върху дървото в творбите на Николай Златанов или татусите на Стелиян Стелиянов върху пластиката с форма на птица, забитите цветни клинове и пропуканата повърхност в творбите на Николай Мартинов, както и експериментите с форма и цвят при Роберт Цанев, Петко Недялков. Пластиките на Иван Ушев, Мариана Манева „Много шум за нищо“ граничат с инсталация, а артистичната интерпретация на Валентин Митев за LED екран представлява като че ли коралов риф, дълго задържащ погледа. Величествено издигащите се колони с библейски сюжети на Антон Дончев сякаш властват над пространството. Във всяка от творбите движението на формата кореспондира различно композиционно, сякаш се подчинява на законите на някаква биологична маса, която набъбва, изскача, потъва, стърчи, люлее се, виси, протяга се, чака, гледа, живее….

Тази изложба се явява едно символно вместилище, в което скулптурите от дърво са свещен знак, пластики, чиито форми изглеждат неръкотворни с богатството си от текстури, с повърхности, запазили своята автентичност или шлифовани и докоснати от висша енергия, с препратки от древни времена или с послания към бъдещето – те са живи и общуват с нас. Диалогът е осъществен.