Галерия (8)

Фестивал на съвременната българска керамика / от изложбата

1 – 18 септември 2021
СБХ – „Шипка“ 6

Фестивалът на керамиката е сравнително млад фестивал. Той дойде като по-модерна форма за организация на културни събития – на мястото на провежданата повече от половин век ежегодна керамична изложба, посветена на св. Спиридон.
Той се провежда с прекъсване от 2010 под името „Фестивал на съвременната керамика“. През 2017 се сформира сдружение, което да подпомага провеждането му. От следващата година фестивалът се преименува на Фестивал на съвременната българска керамика, запазвайки съвременните посоки на развитието си.
Наистина, смяната на името и датата на откриване на Фестивала все още не са достатъчни, за да откроят разликите в характера на двете социализиращи керамиката форми на показ, но самият акт на търсената промяна е показателен за посоката на процесите.
Знак за тази връзка с близките художествени традиции е специалното представяне на една от знаковите фигури в българската керамика – Георги Бакърджиев, работил във Франция през 20-те и 30-те години на ХХ век и в България от края на 30-те години до смъртта си през 1972. Другият художник, избран за почетно представяне, е Момчил Цветков – представител на по-младите поколения керамици, изявяващ се от края на 70-те години насам.
Като че ли е още рано за безапелационно утвърждаване на безоблачно бъдеще пред Фестивала на керамиката, но събраната колекция дава надежда, че той е напът да отговори на въжделенията на керамиците за достатъчно представителен, в перспектива – и международен, артистичен форум. Направени са и първите крачки – на изложбата тази година заедно с българските керамици участват колеги от Румъния, Италия и Белгия. Очевидно замрялата покрай корона вируса художествена сцена започва да се оживява, а професионалните контакти – да се възстановяват. И независимо от качествата на отделните работи тук по-важно е проявеното желание за професионално общуване и публично споделяне на мисли, чувства и идеи. Освен всичко друго, изказани през спецификата на вида изкуство, те разширяват представите и за възможностите на керамиката.
Какво артистите керамици ни казват днес? И защо то е толкова важно, че ги кара да продължават да приемат житейските трудности, рискове и жертви, които заниманието с керамика им налага? Не твърдя, че зная отговорите на всички въпроси. Но чрез „прочита“ на творбите в тазгодишната колекция и споделените мисли на някои от авторите им ще опитам да изясня поне няколко.
Никой от художниците керамици вече не се вълнува от това дали керамиката е „приложно“, „декоративно“ или някакъв „друг вид“ изкуство – класификациите отдавна са изживени. Но чувствителността към многоликата ù образност е останала, дори е придобила нови нюанси.
Нещо повече, в някои от показаните произведения интерпретацията на керамичния материал е доведена до излизане извън границите на възможностите му или до изтръгване на нови „звуци“. Ето как Агнес Дуерснабел определя това търсене: „Исках да създам странен и загадъчен обект, без никаква практическа цел.“ Изглежда, именно образната и изразната необятност на керамиката е сред силно въздействащите очарования върху артистичните натури.
Съвременните артисти през XX век преодоляха множество наложени условности и табута (свързани с идеологии или срещу тях, популистки или елитарни, прагматични или идеализиращи), но успяха да постигнат търсеното състояние на освободеност – на изказа и иносказанието, на изразните средства и образността.
В пълна сила това важи и за керамиката, чиято палитра –
от живопис към скулптура и обратно, от полезен обем към кавалетна форма и обратно
– е извънредно богата.

Една от участничките, Паола Орланди от Италия, споделя: „Творбите ми са на тънката граница между съда и скулптурата. Преминавам от функционалната концепция за керамиката към границите ù, които след това „разтягам“, докато те не останат само възможност…“ Оказва се, че богатството от изразни средства в керамиката се схваща като неотменно условие – то не само подхранва усещането за свобода, но е и същинската основа на разнопосочните артистични търсения.
Схващането за спецификата на керамиката също е претърпяло метаморфоза – тя отдавна не се мисли в измеренията на „мисленето в материал“ както в по-предишни десетилетия. Но познаването на материала, и то във високия клас силикатни състави (порцелан, каменина), води не само до преосмисляне на изразните средства, но и до елегантно преодоляване на бариерите между обем и плоскост, т.е. между скулптура и живопис. Мария Вълчева го описва най-добре: „Подготвям своите порцелани като платно, на което ще рисувам, но това платно освен текстура има и форма – тя кара рисунката да лъкатуши по нея, да завива по ръбовете, за да се срещне със себе си от другата страна, обгръщайки предмета – без рамка, начало или край“.
В изложбата ще видим резултати и от разработването на още един важен проблем – разширяването на съдържателната основа на произведенията. Между земята, небето и отвъд (в интерпретацията на Ивана Енева и Д. Бутикариу), между външно, вътрешно и в сърцевина (в интерпретацията на Е. Спину, Ф. Сърбу, К. Пуч-Граси), между природно, човешко и екологично (в интерпретацията на Антонина Конзова, П. Вутерс, Мария Вълчева, М. Иванова, Елена Виденова), между архаично, ново и в ключа на вечността (в интерпретацията на Силвия Чанева, И. Янков, Г. Фъркасиу, Коста Данев, Йоана Кемилева), дори ироничните обществено-политически „намигвания“ на Димитър Николов – всичките те малко или повече очертават интересни пластически посоки и разширяващи се тематични кръгове.
Надявам се обединяването на художниците керамици за Фестивала на керамиката да бъде съпътствано и с повишена обществена чувствителност към усилието им да направят своя празник социалнозначимо културно събитие.

Смислови групи: