В галерия „Интро“ преоткрих един различен Иво Бистрички – малко лиричен, дори стигащ на моменти до меланхоличност. Когато виждам творец от категорията на Иво да поема в някаква различна посока на експериментиране от това, което до момента съм познавала като негово творчество, изпитвам задоволство. Защото, когато на един художник никога не му достига полето на собствените му търсения и той продължава да надхвърля себе си, тогава той наистина твори.

Изложбата „Далече“, подредена в столичната галерия „Интро“ от 16 до 30 януари, представя нови творби на Иво Бистрички, рисувани през изминалата година. Пейзажите, въпреки че изобразяват морската шир, са

далеч от романтичната представа за маринистичен жанр.

Студени цветови полета, ниски хоризонти и геометрични бетонни платформи, дребни цветни акценти под формата на кораби в далечината – всичко това препраща по-скоро към суровия индустриален пейзаж, отколкото към представата ни за морето, разчупено от развълнуваната водна повърхност.

Авторът определя творбите си като „изложба за съзерцание и съзерцанието“. Те карат зрителя, наблюдавайки ги, да изпадне в състояние на меланхолия и безвремие. И дори медитация... Хоризонтът – понякога нисък, понякога висок, винаги препраща към онова усещане за надежда, но и за страх от неизвестното, което морската шир крие; към възхищението от необятността и съвършенството на природата, които ни карат да изпаднем в състояние на забрава...

Композиционно и технологично творбите не изненадват с някакъв иновативен подход. Но именно в тази простота се крие и тяхното очарование. Понякога най-класическото разположение на обектите върху платното се оказва най-трудно, ако авторът цели с него да окаже някакво въздействие върху зрителя. Понякога един малък детайл – цветно петно в далечината или кей, който да засили перспективата в картината, успява да „успокои“ композицията, така че обикновеният, случаен посетител на галерията да застине в съзерцание.

Това е и което Иво Бистрички е постигнал в изложбата си „Далече“ – чисто емоционалното въздействие върху зрителя. Това е и различното, което авторът си поставя като задача с тези творби. Защото в досегашните си търсения той винаги залага на драматичното – било то предизвикано от човека, както в изложбата му „Апокалипсис – база данни“ (2011, галерия „Райко Алексиев“) или от природата – „Масив“ (2016, галерия на СБХ, ул. „Шипка“ 6), „Меланхолия“ (2015, Contemporary space – Варна).
В „Далече“ той успява да надхвърли формалното в търсене на философски отговори и благодарение на природата да подтикне зрителя да наблюдава далечината в търсене на тези отговори.