9 април – 16 май 2022
галерия „Магазин“, София

Пиша този текст в специално подредена среда, на празно изчистено бюро и само с няколко хармонизирани в цвят и форма обекти. Няма друг начин да влезеш в света на най-игривия, но и най-педантичен съвременен артист Калоян Илиев – Кокимото.

Излишно е да се оглеждам за червеи наоколо, защото отдясно на екрана ми седи пластика от автора, представляваща бетонен трипод, върху който са разположили 13 от червейчетата КИДО (посестрима на тази творба можете да видите в изложбата Global worm inc.). Така ще се опитам този текст да е многогласен и в директна връзка с метавселената на Кокимото.

Начело на този метасвят стои алтер егото на автора, а именно персонажът КОКИМОТО, полукотка-получовек в полусвят. Лукавият котарак често се подвизава в композициите, дали като скрит наблюдател или главно действащо лице. Наскоро в едно интервю чухме, че дори е нападнал папата. Друг коткообраз е махащата азиатска котка с човешки очи – Манеки Неко Кокимото. През този герой (или character design) гледат усмихнатите очи на самия автор. Всъщност колажираните очи не само обживяват героите, но като усмивката на Чешърския котарак са препратка за етеричната тъкан, която свързва органично Калоян с неговия въображаем свят.

Въпреки котешките пристрастия героят, или по-точно продължителният образ, превърнал се в запазен знак на артиста, е яйцето Кокимото Сърпрайз. Причината да търся изход от израза „герой“ е не само терминологична точност, но и простичкият факт, че всички образи в света на Кокимото са антигерои. Те са провокатори, палавници и бунтари. Котешките персонажи често се подвизават в компанията на известни диктатори, пародират църквата, свръхконсумацията, расовите предразсъдъци. Матрьошката (друг добре развит персонаж) е изписана на английски вместо с SH, с доларовия знак ($) като иронична закачка с мощта на двете антагонистични световни сили.

Кокимото  / Дюрер срещу дюнер, 2021

В този разнообразен пантеон няма друг образ с толкова много проявления като червея КИДО. В генезиса си образът е тотално мета, защото още преди да „оживее“, е един компютърен вирус тип червей. Досадна програмка, която неуморно се репликира из устройството и не може да бъде изтрита. Начинът да се отървеш от него е антивирусна програма, която „заключва“ зловредния червей във виртуална клетка.

Това се случва през далечната 2009 и Кокимото го съпреживява като всеки компютърен потребител, борещ се с дигиталната конспирация. Години по-късно идеята, че живее и работи със „затворен в клетка“ дигитален червей, създава у Кокимото усещането, че той си има домашен любимец. Не е ясно какво провокира тази транслация и защо този безвреден вече вирус не оставя на мира артиста. Но именно в това е уникалната характеристика на Калоян – да приема съвсем на сериозно своята имагинерна реалност, както и непрестанно да я разширява и наслагва като постоянен филтър над истинския свят.

Откривателството на идеята, че

вирусът, затворен в клетка, е виртуален домашен любимец,

е и моментът на сътворение на персонажа КИДО. Оттогава червейчето се появява в над 300 творби и вече е обект на четири „самостоятелни“ изложби („Аросита“ – 2015, „Cu 29“ – 2017, и през 2022 в „Магазин 16“ и The Bookstore, Варна). Дори Кокимото не може да преброи колко точно са репликиранията на КИДО, но твърди, че са поне 500.

Изложбата „Глобално зачервяване“ (Global Warm Inc.) е акт от две свързани събития. Освен в столицата КИДО в момента се разполага и в The Bookstore във Варна от 1 до 28 май. Образите в София показват КИДО в най-новия му период. Някъде около ковид кризата в спомените на артиста КИДО се облича в жълто-черния мотив на Яйои Кусама от работата ѝ Pumpkin (2016). Творба, която Кокимото толкова много иска в колекцията си, а не може да си позволи, че решава да си я присвоява по свой собствен начин. Във Варна, от друга страна, може да се види един очерк на цялата история на КИДО, различните му трансформации през годините, както и различни епизоди от неговата история.

КИДО-тата на бюрото до мен са с Кусама-аутфит и с кръгли отворени устички, както в политНЕкоректното минало се изобразява т.нар. black face. Което ми напомня да завърша този бележка с важно уточнение. Шайката антигерои и колоритният метасвят са всъщност демонстрация как

закачливото и ироничното са символни езици,

които много ефективно и директно могат да проблематизират сериозни въпроси. Неслучайно Кокимто е единственият артист в България, на когото църквата буквално е заключила изложбена зала и впоследствие активно забранила самото събитие.

Директно от метасвета разказа
Ралица Герасимова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 42 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:

+++


Повече фотографии и информация за автора и проекта Global worm inc. можете да видите в публикацията ни в категория Изложбен календар / Други изложби в България / Архив тук: