11 април 2024
Изложбени зали „Рафаел Михайлов“, Велико Търново

През 2024 се навършват 100 години от „Манифест на сюрреализма“ на Андре Брьотон. Настоящата изложба се включва в разговора за автоматизма и разтваря пред нас неговото разнолико поле. В изложбата ще видим прояви на вече традиционния психологическия автоматизъм, също и на по-рядко разглеждания биологичен автоматизъм, но и вече популярния технологичен автоматизъм – включително онзи на изкуствения интелект. Кураторската концепция на Атанас Тотляков е детайлно разработена (можем да я открием онлайн). Що е автоматизъм – изтръгнати от контрола на съзнанието действия, освободени от диктата на рационалната мисъл и човешкия морал.

Изложбата представя 14 автори. Любопитно е, че това са представители на няколко поколения, а повече от половината са в категорията „млади артисти“ до 35 години. Също любопитно е, че освен международния визуален артист Дарина Пеева всички участници са свързани с Факултета по изобразително изкуство на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, което прави тази изложба своеобразно представителство. Тук бихме могли да правим и аналитични паралели с официалната представителна изложба на същата институция, която беше експонирана в залите на „Шипка“ 6, СБХ.

от изложбата

Най-младите участници в изложбата са настоящи студенти – Момчил Енчев, Стефан Василев, Диляна Атанасова и Никол Христова. Друго поколение са Деница Милушева, Нуркан Нуф, Георги Рачков и Яница Фендулова – визуални артисти, отново в категорията млади. С изключение на Георги Рачков всички са и преподаватели в упоменатия факултет. Участват и вече установени имена като Дарина Пеева, Милен Алагенски, Тодор Ламбов, Младен Младенов, Екатерина Иванова, Атанас Тотляков. Индивидуалните им подходи личат във всяко от произведенията. Ракурсите „био“, „техно“ и „A“ са пространно застъпени, а при по-близък анализ трите не биха могли дори ясно да се диференцират един от друг, както отбелязва и кураторът.

Нека разгледаме:
Заглавието „Синтетична парейдолия“ на Деница Милушева казва доста: чрез изкуствен интелект тя изследва разпознаването на форми в аморфията от петна – процес, който е особено характерен за човешката рецепция, превърнал се в елемент на машинното обучение не отскоро с основна цел AI да бъде креативен. Милушева преобръща елементите – от машината към човека. В ракурс на AI автоматизма можем да „разпознаем“ и интерактивното произведение на Нуркан Нуф – Corrhythmus.

В посока на техно проблематиката, включително и на автоматизма, е дългогодишната практика на Дарина Пеева. Инсталацията „Thing. Anonymous / XXI Century“ – „нещо“-то на Пеева дефинира съществуваща субстанция, а то, нещото, е неидентифицируемо в своята същност на отказан от функция отломък на автоматизиран процес.

от изложбата

В посока на био автоматизма е представена Екатерина Иванова. Нейните „Обекти в интерполе“ извикват онази неспособност да избягаш докрай от дадена представа, фиксираща обекта на вниманието. А обектите са физически, присъстващи, тактилни, бели, а над тях – техните бягащи в бялото представи. Работата е умела разработка в полето на концептуалната рисунка, в което Иванова има силно присъствие. В тази концептуална перспектива кореспондират двете работи на Тодор Ламбов – „Метафизични пейзажи. Отвъд I и II“, представящи потапяне в стадии на (клиничен) дефокус. В съседство дочуваме тик-так на часовник. Това е „IN CRYPTO-техно-автоматизъм 1–3“ на Младен Младенов, за когото можем да говорим много. Там също срещаме дифузия – и времева, и пространствена.

С био автоматизъм бихме асоциирали и „Реминисценции I и II“ на Милен Алагенски, и „Инструктиран автопортрет. Перформативен обект“ на Яница Фендулова. Специфичен рецептивен момент в тази посока има и в тактилните произведения на самия куратор – Атанас Тотляков.

Изложбата има сериозна идейна конструкция. Разработен е своеобразен обход на модернистките практики с „изглед“ към сюрреалистичните възгледи. Неизменно се взима предвид тяхното постмодерно разчленяване и деконструиране, както и промените им в новото „метамодерно“ състояние. Настоящата изложба е част от паралелната програма на по-големия проект – „Метарезерви 2024“, който предстои да се открие в ХГ – Стара Загора през месец юни.

Яница Фендулова, визуален артист, участник в проекта

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03/ 2024, с. 28
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: