След Националната художествена гимназия в София, където среща досегашния си житейски и творчески партньор и съпруг Димитър Трайчев, Мария Зафиркова успява да стигне до Прага, където през 1978 завършва специалност „Художествено стъкло“ във Висшето художествено-промишлено училище. Тя не пропуска щастливия шанс да култивира дарбата и светогледа си. От 1978 заедно с Димитър Трайчев тя става част от варненската артистична общност, която в онзи период има силна роля в новаторските художествени процеси у нас.
Ранните ѝ картини, представени в ретроспективната изложба, са фигуративни и показват свободен и овладян живописен маниер, лекота и прозрачност в изграждането на формата. Доста от тях изобразяват самата нея в пространството на новото ѝ ателие във „Вулкан“ („Новото ателие“ (1979), „Преди 10 години“ (1979), „Лято“ (1981). Още тези работи откриват нейния впечатляващ талант на безупречен, блестящ рисувач. С него тя постига дълбок и изразителен характер на портретираните, вдъхва им душевен живот и автентичност („Песен“, 1983). С това свое умение тя създава доста портретни образи – на Пенчо Славейков, на Майлс Дейвис, на джаз диви като Ела Фицджералд, Сара Вон, Били Холидей, Нина Симон и др. Брилянтното ѝ рисуване не е сухо и академично, а е изпълнено със свободен и чувствен жест, с виртуозна сигурност и прецизност.

През 1984 Зафиркова създава изключителна творба с много съвременно и новаторско внушение за онзи период.

„Отражение в полунощ“ е голямоформатна картина, съставена от четири платна. Тя е в драматична синьо-черна тоналност, почти абстрактна, само силуетът на ръка е в центъра като зов на самота и отчаяние. Най-интересният, концептуално осмислен елемент е липсващото платно в долната дясна част, което въздейства с „празнотата“ си и предизвиква сериозни екзистенциални размисли за тогавашната социокултурна ситуация, но и в по-универсален контекст.
От 1990-те години започва абстрактният период в изкуството на Мария Зафиркова – в живописта, рисунката и графиката. Появяват се големи серии от картини в обичания от нея труден квадратен формат. В тях се изявява афинитетът ѝ към черното, което доминира в картинната среда, но е озвучено от интензивни цветни петна. Понякога в абстракциите са вградени цифри или думи. В немалко от работите е създадена сетивна, релефна повърхност от колажирани текстилни или хартиени фрагменти („Колаж с джинси“, 1998).

От 2000 нататък Зафиркова създава голямоформатни композиции от текстилни материи – от платове или черги.

Те са абстрактно-геометрични, уравновесени, спокойни и силно сетивни с материалността си.

Представянето ѝ във фестивала на визуалните изкуства „Август в изкуството“ е било винаги изключително качествено, с мащабни концептуални творби и инсталации. В тях е очевидно влечението и пристрастието ѝ към материите и тяхната веществена сетивност, към концептуалното изразяване чрез обекти и думи, към нестандартния и съвременния визуален език, към яснотата, минимализма и чистотата на формата, към интелектуалния, но и дълбоко поетичен характер на темите и образите ѝ. Към всичко това се прибавя безупречен вкус и безкомпромисна взискателност. Мария дълго и внимателно обмисля творбите си, но в изпълнението им е бърза, емоционална и напълно освободена.
Музиката, също както при Трайчев, е важен фактор в изкуството на Мария Зафиркова. Познанията и вкусът ѝ в тази област са забележителни – тя има пристрастие към великия Майлс Дейвис, на когото посвещава свои творби – живописната картина „Син тромпет“ от 1984 и сериграфиите „Около полунощ“ от 1987. Склонността ѝ към включване на черни живописни зони в картините, към изграждане на тъмна, драматична визуална среда може би има подсъзнателни връзки и инспирации от дълбоката, енигматична, мистично-пространствена звучност на неговите фюжън композиции. Но тя боготвори и познава изцяло музиката на гениалния Стиви Уондър, чиято богата и страстна мелодика и ритмика прозвучават в ярките ѝ цветни акценти, в сложните и експресивни импровизации на прекрасните ѝ абстрактни рисунки („Цикъл ХХХ“, 2003). И ако отново направя опит за съпоставка, Трайчев със своята визуална категоричност и експлозивност е по-близък до звуковата стихия на „Уедър Рипорт“, до покоряващия джаз-фънк на Джордж Дюк и Стенли Кларк. Музиката и джазът имат съществена роля в изкуството на двамата артисти, в отношението им към формата и цвета, към ритъма и композицията.
Ретроспективната изложба във Варненската галерия представи по-цялостен образ на Мария Зафиркова в богатия диапазон от визуални сфери, които тя практикува и владее като художник с огромни пластически способности и безмерна дарба, поставящи я сред най-доказаните съвременни български творци.

Румен Серафимов, куратор на изложбата

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2023, с. 15
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: