3 – 19 ноември 2022
галерия [a] cube contemporary, София

Барамо̀ за изложбата си:

Спасители, спасени, спасявани…

Абстрактните образи интерпретират ангеличното присъствие като свръхполово, ангели със сила на митични андрогини. Темата е препратка към заглушаването на някои инстинкти от волята за свобода. Съзнанието за Ангел хранител, това е идеята-мрежа, която обезопасява скока в нови пространства. Композициите имат поредица от заглавия. Този подход маркираметаморфози на творбата и множественост на образа, способни на диалог във времето и присъщи на живата природа.

+++

Изложбата е четвърти етап от дългогодишен проект в концепцията на авторката „Седиментен процес“ – визуален език, пресъздаващ движение на триизмерна форма с живописни средства. Компресирайки познания и интереси от сферата на живописта, физиката, античността и философията, Барамó създава своя интерпретация на движение чрез сечения на формата. Фрагментирайки я, тя 

постига динамизъм и напрежение, прави зрителя свидетел на напречен разрез, дисекция на движението,

за да го изгради отново… Авторката извежда движението като самостоятелна категория в живописта.

Композициите са видимо абстрактни, но веществено материални и плътни образи. Загатнати са анатомични, природни форми и елементи с абстрактни връзки между тях, подсказани и от заглавията на всяка от творбите.

Палитрата е редуцирана, натурата – трансформирана. Фигурите са „перфорирани“. Отворите представляват комуникационен канал с други пространства в търсене на истината.

Барамó дава възможност на зрителя да участва в творческото възприятие на творбите чрез промяна в колорита посредством цветна плака, отделима механично. Този акт авторката озаглавява „Червена стая“. „Червеният тон е оптична метафора за тъмната стая, където негативът се превръща в позитив… в очакване на добри новини.” (Е. Б.)

Сътворяващи нова реалност, работите на Барамó търсят отвъд познатото, често осланяйки се на емпиричното. Безплътни ангели или човешки същества. А може би са космически зебри без отражение, без огледален образ, без сянка. „Сянката на зебрата няма райета“ (Рьоне Шар). Те са всичко това и още нещо…

Ани Венкова

Елица Баръмова – Барамо̀ / Почти механично пиано. 2021 – 2022, акрил и пастел върху хартия, седиментен процес, 100 х 60 см

Касае се за метафизически абстракции, симфонийно обхващащи пространството и времето в движение, динамично обитавани от антропоморфни и хибридни етерни същества.

Фигуративното начало е загатнато в дефигурации и метаморфозни преливания, които прииждат, падат гравитационно – седиментно, или отлитат незнайно къде. Образите не са „приземени“. Те се реят и витаят в едно релативизирано четвърто измерение… Доминират вибрации, надупчвания, пролуки, манифестираща енергия.

Хибридността на образите

рефлектира в размножаващи се смисли поради релативизиране на фигуралното,

фрагментарно присъстващо в абстрактната структура. Секвенциите от заглавия са различни за всяка от творбите и тази „многоименност“ поражда асоциация с „множествеността“ на имената Божии. Светлинно-ангеличните фигури са „въплъщение“ на Духове и Кивот. Всичко това напомня за теософската мистика на Якоб Бьоме.

Изниква впечатление за флуидна силуетно-светлинна живопис от нишки ефирни лъчи, раждащи се от бездната на Мрака, където живеят Божият Дух и Светлина. Според Мартин Хайдегер „битието“ като „събитие“ е свързано с Нищото като надупченост на „зèвове“ и „пролуки“, с нескритост и скритост на истинността, проблясваща в идване и чезнене на себепоказващи се феномени.

В картините на Барамó изображенията се излъчват в състояние на безтегловност, левитация, свободно – защитени в някакво лично антигравитационно поле аналогично на Меркаба – чудодейната колесница, възнасяща старозаветните пророци на Небето, символ на божествената сила и лична молитвена мощ.

Красимир Делчев

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2022, 46 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: