15 – 31 май 2024
галерия „Академия“, София

„Човек“ е заглавието на един мъжки портрет или автопортрет, доколкото мога да преценя. От картинното пространството на творбата той, човекът, ни гледа остро, едва се сдържа, погледът му реже и прониква. Очите му са двата полюса на вътрешно напрежение. То се предава на нас. Възприемаме го като безмерен гняв, като упрек, като тежка обида. „Човекът“ на Кирил Божков е неспокоен, връзката му с околната среда е проблемна, шизофренична, неговата чувствителност е болезнена, неговото взломно нахлуване в нашите възприятия е безмерно. В услуга на гореказаното са се поставили светлосенъчни сегменти, светлинни контрасти и анатомични подробности като клепачи, очни ириси и художествено претворени пропорции. Иде ми да говоря за плът и тъкан, които в блестящата им интерпретация от страна на Кирил Божков резонират до усещане за психологическа тъкан и психологическо устройство на структури с органичен характер. Главната мощ на показаните акварелни портрети е именно в изтъкването на психологията и с риск да се повторя ще подчертая, че това става по неведомите пътища на трансформация на чудесна акварелна техника, професионална грамотност, композиционна оригиналност, съчетани по правилата на това, което наричаме изкуство.

Разглеждайки представените творби, се оставих на внушенията от най-силните впечатления. И като стана дума за клепачи и ириси, защо да не кажа и кръвоносни съдове, които забелязвам в склерите на портретуваната много пъти майка на автора. Откривам изумителната способност на Кирил Божков през

обективиране на детайли и подробности да разкрива

истините за цялото и неговата смислова тежест. Отношението към майката доминира в изложбата. Когато човек е художник, той обича майка си по по-различен начин. Не че не я цени, уважава, не че не ѝ се възхищава, трогва се от нея и може би умилява от присъствието ѝ в живота му. Но само художник забелязва красотата на кръвоносните съдове в очните ѝ склери и само той е в състояние да разбере повече и повече и да съобщи през изкуството си повече и повече.

Освен прекрасни портрети изложбата съдържа и фрагментни композиционни решения, които много харесвам. В тях четем анатомията на моментните състояния, на пожертваните общи планове, на доведената до експресия конфликтност и драматургия на картинните компоненти („Сутрешно кафе“ и „Двоен портрет“).

от изложбата

Не би било толкова важно, но за сметка на това е много показателно споменаването на многото на брой участия и награди на автора в акварелни манифестации и изложби по света, което, разбира се, дава едно напълно заслужено допълнително самочувствие на колегата Кирил Божков. Ето някои от тях:
2023: Трета награда в категория „Портрет“ на Първия световен акварелен конкурс „Акварел за всички“ , IWS ателие галерия „Сантяго“, Чили. 2023: Първа награда на Първи международен акварелен фестивал, Кордоба, Испания. 2019: Първа награда от Второ международно биенале на акварела „Светлините на света“ в Кипус, Боливия. 2018: Най-добър портрет на Първия международен акварелен фестивал „Тропически акварели“, Коста Рика. 2017: Първо място за най-добър портрет на II Международно акварелно биенале, Тирана, Албания. 2016: Наградата на IWS България (Българско акварелно общество) за принос в развитието на световното акварелно изкуство, Международно триенале на акварела, Варна. 2016: Трета награда на Международно биенале за акварел, Фабриано, Италия. 2016: Награда за най-добър акварел на Първия международен фестивал на изкуството, Бангладеш.

През 2012 Кирил Божков защитава докторат на тема „Нови параметри на представата за виртуозност във фигуралната живопис през XX век“. Защо съобщавам това? Всъщност искам да изтъкна уменията на автора в областта на акварелната техника и нейното прилагане в практическата му творческа работа. Точно намерената мярка във виртуозното третиране на форма и съдържание бих искал да изтъкна като безусловна принадена стойност на авторовите резултати.

И няколко думи за живописта. За онази изстрадана, превъзнасяна, почитана и обичана от всички нас живопис, която днес прави всичко възможно, за да се саморедуцира до „медия“. Топлото отношение към човека, проявено от колегата Божков в тази изложба, реверсира, връща с откат нашата страст да мислим за нея, живописта, като за „вся и всьо“. Човекът, на когото се дължи всичко, гневният човек, близкият човек, възрастният човек, дишащият човек, вярващият човек, ироничният човек, възхитителният човек, самотният човек, красивият човек и още много негови разновидности, представени в изложбата, ни карат да приемем Кирил Божков като истински хуманист.

Божидар Бояджиев

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03/ 2024, с. 41
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: