Лични данни и образование

Проф. Венко Колев, Художник керамик

Професор Венко Колев е български художник керамик, един от най-големите майстори на художествената керамика у нас, творец с оригинален стил и характерно чувство за формата, който има голям принос за развитието на съвременната българска керамика на XX век. Изтъкнат педагог в Националната художествената академия, София.

Проф. Венко Колев (Станев) е роден на 17 септември 1915 година в село Глоджево, Разградско. През 1946 завършва с отличие Художествената академия в София, специалност ”Керамика”, в класа на проф. Стоян Райнов, а три години по-късно (1949) завършва и специалност ”Скулптура” при проф. Марко Марков.

През 1952 става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 – доцент, а от 1972 е професор по керамика във ВИИИ „Николай Павлович”, София. От 1947 е член на Съюза на българските художници.

Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни ангобна техника, увеличавайки точката на топене в глазурата и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към пластично търсене в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки релефи, композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични колони и стели. В релефите и монументални пана от светла глина – шамот, изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици. Неговите керамични пластики Kотки са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели. Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на акварела – „от своеобразни, архаизиращи пейзажи към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции” (Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси”).

За участието му в Националната изложба за приложни изкуства през 1964 получава сребърен медал – І степен, на Комитета за култура и изкуство. През 1972 е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария. Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.
Получава званието ”Заслужил художник” през 1974 и званието ”Народен художник” през 1981 През 1975 г. Държавният съвет на НРБългария награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 е награден с орден ”Народна република България” І степен, за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.
През 1995 Венко Колев получава Награда на името на Иван Пенков, както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.

Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика”, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти. Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.

Умира на 28 март 1997 година в София.

(Текстът е съставен от материали от архива на Съюза на българските художници; каталог "Котки и колоси", В. Василчина, 1995 г. Съставител - Ян.Нешева)

Избрани самостоятелни изложби

През 1958 има първа самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с Марин Върбанов в Прага, Чехословакия. През 1966 –1967 има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина.
Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982. По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” на СБХ, под надслов „Котки и колоси” (придружена от каталог). В края на 1996 и началото на 1997 в галерия „Витоша”, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) у нас и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава, Валори, Франция, Гданск, Полша и мн.др.