Наградата се присъжда ежегодно на един български автор за изключителни постижения в скулптурата през изтеклата година.

Жури

Журито се определя от СБХ и приема предложения от секциите, от представителствата на СБХ и Дружествата на художниците, от институции. В него участват авторитетни художници, както и представители на община Кюстендил, на Министерството на културата и на Контролната комисия на СБХ.

Награда

Победителят получава парична премия от община Кюстендил и от Министерството на културата и статуетка. 

За Иван Лазаров

Акад. Иван Лазаров (1889 – 1952) е виден български скулптор и художник, роден на 2 октомври 1889 г. в Карлово. Възпитаник на скулптора Жеко Спиридонов, Иван Лазаров специализира в Германия, след което се завръща в България. Той е преподавател по скулптура в Държавната художествена академия (1919 – 1952) и неин директор (1932 – 1935; 1937 – 1939; 1943 – 1945). Основател и пръв директор на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките (1948 – 1952). Сред най-емблематичните творби на акад. Иван Лазаров са „Те победиха“, „На нож“, „Очакващи жени“, „Еснафи“, „Плачещи жени“, „Берон“ (бронзов бюст в Борисовата градина – София), паметник на гроба на Димчо Дебелянов (в Копривщица). През 1968 г. къщата и ателието на акад. Иван Лазаров са превърнати в музей.