Откриване: 17 ноември (четвъртък) 2022, 18:00 часа

Николай Тодоров за изложбата си „Тишина“:

Ползвайки наследството, завещано ни от нашите предци, постепенно се връщах назад във времето, минах през Шумерските клинописи и през по-ранните тайнствени изображения в пещерата Магура, които са изключително изчистени в графично отношение и са космически послания. Като накрая достигнах до първичните знаци – спирала, концентрични кръгове, първични резки и вдлъбнатини. Те са изначални. Това са първите прояви на разумна човешка дейност, когато човекът се е намесил изключително деликатно в природата, отнасяйки се към нея с преклонение и дълбоко уважение. И в същото време е заявил категорично своето присъствие. 

Първичните знаци – универсални и изчистени до съвършенство, притежават изключително мощна енергия. Точно тази лаконичност, сакралност и чистота ме вълнуват и вдъхновяват да рисувам. 

Когато ги вплитам в тъканта на картините, пречупени през творческото ми въображение, обогатени с моята енергия, се получава силно въздействащо произведение на съвременното изкуство, излъчващо фини високочестотни вибрации. Наслагвам древните знаци върху природни структури, които са претворени и стилизирани, така че да станат неразделна част от композицията. 

Активното общуване с природата и интересът ми към древността ми помагат в моето духовно развитие и в целта, която преследвам да живея в ТИШИНА. Тя е едно състояние на благоговение на душата, на постигната вътрешна духовна хармония, на повишаване на вибрациите, на просветление, на духовно израстване и силна връзка с висшия космически разум. Древните траки и по-късно богомилите, като носители на истинските божествени ценности са търсели и живеели в тишина. В състояние на ТИШИНА, човек достига до пречистване и смирение. В картините, които рисувам се стремя да изчистя идеята и своя пластичен изказ,

и да достигна до един естетически минимализъм.

Стъпвайки върху своя професионален опит се опитвам да стана по-събран и стегнат в колоритно и композиционно отношение, и в същото време давам превес на енергийното насищане и въздействие на произведенията. 

Картините са изпълнени в уникална, авторска смесена техника върху платно. Релефни са и стоят подчертано материални и тежки, и носят една висока художествена естетика. Така съчетавам фината идея с грубата материалност. Ако човекът е съзнание във видима, материална форма, картината е материализирана съзнателна идея. 

Това, което правя и към което се насочвам в моето изкуство е синтез на природни структури, древни знаци, релеф, усещане за камък и вечност, положителна енергия, живот в ТИШИНА и стремеж към СВЕТЛИНАТА. 

Николай Тодоров / Генезис IV

проф. д-р Чавдар Попов:
Изложба живопис на Николай Тодоров

Показаните картини представляват специфична комбинация между няколко основни начала: строго обмислена, уравновесена композиция; изчистени геометрични и опростени фигуративни знаци; аскетични живописни тоналности, оживени от богата релефна фактура, при които цветът е редуциран и като правило„дехроматизиран“. 

Художникът се стреми да намери съответната пластическа формула на мирогледни, екзистенциални проблеми, които отвеждат вниманието на зрителя

далеч отвъд индивидуалното и субективното начало,

тъй като имат значение за културната и родовата идентичност, за историческата памет. По същество става дума за твърде своеобразни образни притчи в материал, които имат отношение към най-същностните аспекти на битието, на живота ни като човешки същества тук, на Земята. 

Съчетанието на цветовата маса и на графизираните акценти придава на платната известна двойственост: те са едновременно и живописни творби, създадени от автор, изцяло потопен в съвременното изкуство, и заедно с това напомнят асоциативно за някакви странни петроглифи, руни или кой знае какви графеми, които се разполагат в полето на дописмената култура, като по този начин не само допълват, но и обогатяват пластическата проблематика на самата картина. 

проф. д-р Чавдар Попов 

+++

Румен Серафимов:
Визуалната археология на Николай Тодоров

Николай Тодоров има изградена ясна представа за характера на своето изкуство и за стиловата посока, в която ще го развива. Очевидно проявява и силна воля, за да я следва, независимо че този вид изкуство не предполага и не обещава комерсиален успех в днешната свръхматериална и духовно ограничена обществена и културна среда. Той сякаш е приел стоически ролята на артистичен отшелник, който пази своята естетическа вяра и неотклонно създава все по-мащабни нейни изображения. За моя радост мащабът не се изразява само във все по-големите формати на творбите, а преди всичко в зрелостта и културата при изграждането на един енигматичен и драматичен образен свят. Този свят търси импулси от древните култури, пренася от тях някакви състояния на трагично разпадане, на безвъзвратно отмиране във времето, на самотно съществуване на отделни свидетелства и знаци от нещо могъщо и цялостно. И заедно с това е въплътено усещането за трайност, плътност и монолитност на оцелелите фрагменти в културен и духовен контекст. Тодоров поставя тези фрагменти в много по-изразителни композиции, с по-сложни отношения между самите тях като структуриране, пластични и цветни характеристики. Това усещане за визуална археология се предизвиква и от особената техника на пластическо изграждане на работите. Николай Тодоров буквално моделира цялата повърхност на картината с хартиена каша и някои други материали. Получава се

силно „материална“ , почти „скулптурна“ живопис,

която носи в себе си огромна сетивност и плътност на формата. Колорирането на тази релефна повърхност е направено културно и с вкус – в сложни и дълбоки хармонии от охрови, сиви, сивосини, керемидени и дори черни тонове. Една от най-впечатляващите големи творби („Тишина“, 160/300 см.) е изцяло в черно, само с изразителни вдлъбнати следи по абстрактната сетивна повърхност. 

Николай Тодоров / Тишина, 160/300 см.

Дълбоките и драматични състояния в изкуството на Николай Тодоров са постигнати без никакъв разказ, без фигуративни обяснения, само с метафизично и абстрактно композиране на сетивно-пластични структури. В една наситена тишина те изразяват всеобщия дух на човешкото безпокойство, вглеждане в стари архетипи и съвременни състояния, търсене на философските смисли, потъване в неизбежната деструкция, медитиране в черната празнота, преоткриване на загубената мъдрост, събиране и съхраняване на важните човешки символи, съграждане на персоналния свят на спасението и хармонията. Тези и други значения в творбите, както и впечатляващият пластичен стил и култура в изграждането им, поставят Николай Тодоров във високите равнища на изкуството. 

Румен Серафимов

+++

За автора

Николай Тодоров е роден на 24 октомври 1960 в Добрич. През 1990 завършва Националната Художествена Академия, специалност „Стенопис“ при проф. Димо Заимов. Има над 35 самостоятелни изложби. Много участия в национални и международни изложби и пленери. Работи в областта на живописта, рисунката, колажа, монументалните изкуства.

Негови творби притежават Националната художествена галерия, СГХГ, ХГ – Добрич, ХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, художествена галерия – Стара Загора, художествена галерия – Балчик, Занко Aшрам, Табарц, Германия; музеят „Белльо Пинейро – Ел Ферол, Испания; компанията „Кока-Кола“, американският президент Бил Клинтън; и много частни колекции в България и чужбина: Испания, Швеция, Франция, Германия, Македония, Шотландия, Русия, Румъния, Казахстан, Индия и САЩ. Николай Тодоров е носител на множество награди, между които 2021 – награда на областен управител – Габрово,  национална изложба „Мостове“ – Габрово; 2016 – награда на Министерството на образованието на национална изложба на художници – педагози – В. Търново; 2013 – награда на СБХ на национална изложба на художници – педагози – В. Търново; 2010 – награда за принос в духовното развитие на град Добрич; 2015 – номинация за награда на изложба на СБХ – София; 2014 - номинация на Община Бургас за живопис на биенале „Приятели на морето“; 2018, 2016, 2012, 2010 – номинация за участие във финалния кръг на национален конкурс „Алианц – България“ – София.             

Член на Съюза на българските художници от 2010.

+++

Снимки от откриването на изложбата в зала Райко Алексиев, СБХ, можете да разгледате тук: