Ръководството на секция „Живопис“ със своята изложбена програма се опитва да следва отблизо процесите и актуалните развития в новата българска живопис, като ежегодно организира изложби с тематична насоченост и търси резултат, като активира и мотивира творческия процес. Тези изложби се организират и селектират по различни начини, като за „Зона URBAN” селекцията на авторите бе решена след разглеждане на проекти по темата и фотодокументация на предишни изяви. Избрани са 30 художници с интерес към посочената проблематика. След избора авторите имаха време и възможност да развиват и променят своите проекти и да представят това, което те решат. Броят на авторите и произведенията са съобразени с физическите параметри на изложбеното пространство.
Изложбата „Зона URBAN“ проблематизира сложния комплекс от социални връзки и психически напрежения, породени от условията на живот в големия град. Вниманието на редица автори е насочено към урбанизирания ландшафт, към унифицираната панелна безличност, към стереотипите, нормите, ритуалите и ексцесиите на социалното поведение /Марина Маринова, Светослав Недев, Иво Бистрички, Велислава Гечева, Мария Чакърова, Десислава Денева, Калия Калъчева/.
Тя открива проекциите на психологическите и културни феномени, моделирани от съвременните глобални утопии и фетиши, от напрежението, невротичността, обсесиите, страстите и конфронтациите, от загубата или подмяната на ценностни ориентири /Динко Стоев, Михаела Власева, Стоян Куцев, Люба Халева/.
Редица произведения са остро социално рефлективни, с болезнена чувствителност към крайно противоречивата картина на днешното съществуване /Любен Стоев, Елена Атанасова, Виолета Танова/. Силно изразена е една експресивна, психологически активна линия, защитена от Петър Арнаудов, Динко Стоев, Любен Петров, Нина Русева.
В своите концептуални и постмодернистични естетически подходи някои от авторите рисковано смесват културни и субкултурни пластове, смислови кодове, изведени от агресията на свъхпроизводството на образи – съблазняващи консумативните нагласи, от рецидивите на масовата култура, от активността на уличното изкуство /Стоян Куцев, Люба Халева, Николай Найденов, Николай Петков, Елена Калудова, Ивайло Попов/.
В контраст с доминиращите социално и екзистенциално натоварени артикулации са слънчевите импресии на доайенът в изложбата Елена Ботева, абстракциите на Иван Андонов, наивистичните експресии на Калин Антонов, обектите на Николай Младенов.
В експозицията странно присъстват видеотворбите на Анна Иванова и Ивайло Аврамов, които смислово обогатяват темата, като могат да бъдат разказани в един много разширен разговор за живописта.
За различното и цялостно внушение на изложбата има значение начинът на организиране на пространството и експозицията в него. Премахнати са обичайните вътрешни „стени“ в залата, като самите картини, висящи от „пробития“ таван, изграждат пространство – лабиринт, който повежда зрителя в наситена емоционално- психична и смислова среда, с неочаквани гледни точки и ракурси. Картините се наслагват оптически една върху друга, активират възприятията, създават със смесването на своите съдържателни кодове сложен многопластов текст.
С многообразието от артистични реакции и подходи изложбата открива измеренията на една нова социална чувствителност, както и повдига редица работни въпроси, свързани със съвременното разбиране за живопис и картина.