Организатори: Съюз на българските художници

Съорганизатор: Дружеството на художниците на провинция Джъдзян

Партньори: Институт Конфуций София към СУ „Св. Климент Охридски”

Спонсори: Hangzhou Weidu Creative Culture Co Ltd, Xiling Yinshe Culture and Art Development Co Ltd

Куратори: Ан Ли и Асадур Маркаров

Автори: Чан Цин, Уан Ютиен, Жън Джъджун, Ан Бин, Уън Дансиен, Хъ Хунджоу, Лу Ци, Чън Хунцин, Ху Джън`ю, Сю Дзин, Цуeй Сяодун

Реализацията на тази изложба представлява завършенията първи етап от Българо-Китайския проект на Съюза на българските художници и Дружеството на художниците на провинция Джъдзян за обмен в областта на визуалните изкуства. Проектът включва различни форми на дейност, притежава уникален потенциал да бъде надграждан в перспектива и разполага с богата програма, обхващаща изложби, работни посещения, творчески резиденции и пленери. Той се реализира във връзка със 65-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китай.

В експозицията са подредени 42 живописни творби на 11 китайски художници - преподаватели в Китайската академия за изящни изкуства в град Ханджоу, провинция Джъдзян, която има дългогодишна история:

„През 1928 година китайският пионер в изкуството Лин Фенмиан, след като се завръща от Франция, основава в подножието на планината Гушан, оттатък Западното езеро, първата академия в Китай – Националната художествена академия (сега Китайска академия по изкуствата) и заедно с други художници, завърнали се от обучение в Европа през 1930 година, започнали нова ера в развитието на модерното изкуство и обучението по изкуство в съвременен Китай.

През 85-годишната си история нашите предшественици, изправяйки се срещу всички трудности, успяват не само да поставянят солидни основи за развитието на Академията, но също така и да формират уникално художествено творчество и образователен модел в Китай, чрез който тя е обучила огромен брой талантливи художници с големи амбиции. Днес Китайската академия по изкуствата е водена от намерението да се утвърди като институция, разнопосочна и с много направления, стремяща се към насърчаване на академична атмосфера, която е приобщаваща, интерактивна и хармонична, с различни цели при постигането на съвременно образование и бурно развитие. Понастоящем повече от 10 000 студенти и преподаватели от различни нива учат и работят там. Освен студенти от бакалавърска степен ние също приемаме магистри и докторанти по изящни и приложни изкуства и дизайн, както и по съвременни визуални изкуства, включително архитектура и хуманитарни науки. Академията се е доказала в областта на художественото творчество и международните обмени.”

проф. Ху Джън`ю

/преподавател в академията и участник в изложбата/

Говорейки за историята на Китайската академия по изкуствата не можем да не споменем и връзката й  с България, датираща още от 80-те години на ХХ век, когато през 1986 година българският художник и преподавател проф. Марин Върбанов основава там Център за съвременно текстилно изкуство и гоблен „Върбанов”, който съществува и до днес и е обучил много талантливи, съвременни китайски художници.

Българската публика ще има възможността да се запознае със съвременната китайска живопис отблизо, както по време на изложбата в залите на „Шипка” 6, така и на лекцията на проф. Лу Ци на тема „Развитието на живописта в Китайската национална художествена академия и връзката й с реалистичната живопис в Китай”.

Откриванe – 21 юли, 18.00 часа

Лекция на проф. Лу Ци – 22 юли, 18.00 часа

Галерия на СБХ, ул. „Шипка” 6, етаж 2

„Волността в изкуството” - изложба китайска съвременна живопис

Китайско-български съвместен проект за обмен

Художниците, чиито произведения са избрани за изложбата „Волността в  изкуството”, са група с академична подготовка, която се отличава със силен творчески порив и обръща повече внимание на оригиналността, техниките на рисуване и социалните внушения. Всички те са активни на съвременната китайска арт сцена и имат огромен принос за развитието на китайската маслена живопис и образованието в Китайската художествена академия в Ханджоу.

Град Ханджоу се намира в китайската провинция Джъдзян и притежава огромно историческо и културно наследство. Първо, историята на производството на коприна в Ханджоу може да бъде проследена до епохата на културата Лианджу (около 3400 – 2250 преди Христа). Второ, на 24 юни 2011 година културният пейзаж Западно езеро (West Lake), единствената и толкова обичана езерна област в Китай, е официално вписан в списъка на световното природно и  културно наследство на ЮНЕСКО. Западното езеро често се сравнява с печата на Ханджоу. Пресъздавайки особеностите на пейзажа на Цзяннан с туш и вода, се създава един уникален човешки и художествен разказ.

В своята история, която датира от повече от 2 200 години, Ханджоу е като бляскава перла на югоизточното крайбрежие на Китай, с естествен блясък и хуманистичен  гланц. Една древна китайска поговорка казва: „Суджоу и Ханджоу са земен рай“. В исторически план Ханджоу и местността около него са област със значителна селскостопанска производителност. След като посещава Ханджоу по време на китайската династия Юан, Марко Поло го провъзгласява за „най-бляскавия град на света”. В дългия ход на историята древната столица, заобиколена от три страни от „покрити с облаци възвишения” и от четвъртата страна - от самия град, е привличала много императори и аристократи, както и тълпи от книжовници, чието временно пребиваване тук е вдъхновило богатството от оди за възхвала на Цзяннан (т.е. района на юг от река Яндзъ).

Въвеждането на маслената живопис в Китай е не само пътуване на европейската култура към Изтока, но и пренасяне, реформиране и приемане на европейската култура на китайска културна земя.

Новаторското поколение като Ху Бейхун, който през 1919 година заминава за Париж, за да учи в Националното училище за изящни изкуства (École Nationale Supérieure des Beaux-Arts), а по-късно и Лю Хайсу, който специализира пост-импресионистично и фовистично изобразително изкуство, търси от гледна точка на китайската живопис и западното изкуство авангардна перспектива в световното развитие на изкуството. Лин Фенмиян директно представя идеята си за постигането на междинно положение между китайското и западното изкуство и започва да изследва източната култура на чужда земя, като междувременно се пробужда от своето отдаване на натуралистичния стил на маслената живопис. Научен от своя професор, той възприема традициите на китайските народни изкуства като Дунхуан фреските и глинените скулптури в момент, в който западното изкуство по съвпадение търси модернистични елементи в изкуството на Изтока, опитвайки се да ги присади в маслените картини след като ги пренесе от чужбина. Всички те изпълняват мисията на своето време и посвещават живота си на преноса и създаването на маслена живопис в Китай. Техните усилия ги превръщат в най-влиятелните преподаватели по изкуство. Като временно пребиваваща художествена категория, в процеса на пренасяне и разпространение, маслените картини са били изправени пред неизбежното предизвикателство на сблъсъка и конфликтите, като същевременно са постигнали интеграция с китайската култура и нейните национални естетически усещания.

Цай Уанпей не би могъл да избере по-идеално място за художествено училище от Ханджоу, което и до днес е запазило до известна степен спокойствието и очарованието, което всички други големи градове в Китай изглежда са загубили. В Париж срещата на Цай с Лин Фенмиян го подтиква през есента на 1927 година да предложи на Лин да създаде първата национална художествена академия. Цай и Лин убеждават Циан Менлин, ректор на Третия Университет Сун Ятсен (днешния  Университет в Джъдзян), да им наеме няколко сгради в неговата градина край езерото Ли Юан и на 28 март 1928 година е открита Академията Ханджоу от Цай Юанпеи. Като първо висше учебно заведение по изобразително изкуство в страната, китайската художествена академия е пионер в областта на съвременното китайско художествено образование и заема уникална позиция в света на изскуството както на национално, така и на международно равнище.

Освежаването на визията за реалистичната маслена живопис започва от произведенията на поколението, родено след 50-те години на миналия век като Ху Джън`ю, Лу Ци, Уан Ютиен и Жън Джъджун. Те се учат при майсторите на френския модернизъм и след това при тези на неокласицизма, или дори по-далеч, а оттук, през 90-те години на миналия век се появява и новата реалистична школа в Китай. Творбите на тези художници преминават постепенно от директните дебели щрихи на импресионизма към скритите и фини щрихи на класицизма, като същевременно се стремят към класическата, математическа пропорция на фигурите и предметите, които изобразяват. Те търсят много повече връзките, които формират щрихите, отколкото реалистичното изразяване на външната светлина и цветовете, като същевременно показват своето предпочитание към европейските класически маслени бои с тъмно кафяви тонове. Никога не отразяват старателно истинността на реалистичните или битови теми, дори я държат на подходящо разстояние. Вместо това изразяват китайската хуманистична емоция въз основа на тяхното разбиране на принципите на европейския класически естетизъм. Разбира се, тези художници се характеризират с много разнообразие по отношение на изразните средства. Произведенията на Ху Джън`ю притежават фин и нежен, но същевременно твърд и формиращ образността смисъл. Жън Джъджун се опитва да отрази обема на фигурите и отношението им към пространството с изключително рационални щрихи. Образите на рибите в художествените произведения на Лу Ци са надарени със здрава духовна сила, а натюрмортите на Уан Ютиен се стремят към простота и честност при изобразяването на неговите привидно реалистични образи.

Всички те се опират най-общо на разбирането си за реалистична маслена живопис. Не е трудно да се установи добавянето към техните произведения на собственото им художествено творческо умение. Техните картини са пропити с особени хуманитарни чувства – съзнателно или не. Сред поколението художници, родени главно след 1960 година, Чан Цин и Цуeй Сяодун изобразяват в картините си подразбиращи се значения със силно усещане за реалност. Независимо от това, в сравнение с други художници, те рядко откриват поетическа нотка в живота, но обикновено изследват от самостоятелна или индивидуална гледна точка някои дребни детайли, които често се пренебрегват, за да открият истината за човешката природа. Те съзнателно избягват да изобразяват грандиозни социални теми, а вместо това се съсредоточават върху разкриването на тривиалността и нормалността на личния живот. Чан Цин изобразява фигури на обикновени хора, живеещи в съвременните градове и изследва чувството за хумор, а Цуeй Сяодун се впуска в изобразяване на своите лични духовни пространства. Тези автори непрекъснато търсят подходящи езикови модели в техните преувеличени и дръзки картини, за да разкрият по-добре психологическото състояние на героите си и никога не се ограничават до използването на традиционни реалистични модели.

Ан Бин е художник, който учи и завършва докторантура в Обединеното Кралство. Той постепенно изгражда своя художествен език при изобразяването на хора от етническите малцинства, в които майсторски преплита своето умение за скулптуриране на звука с акварелната техника и свободното рисуване на щрихи. Уън Дансиен е формирал своята лична перспектива на маслена живопис след възприемането на елементи от народните изкуства, която се смесва с енергичността и широтата на културите на Си’ан. Той включва битови елементи, като същевременно разгръща в произведенията си могъща панорама и величествена атмосфера, допълващи основния естетически тон на неговите произведения с ориенталски характер.

Атмосферата в пейзажите на Хъ Хунджоу и Цуeй Сяодун е изградена от натура. Но вместо да имитират пейзажа пасивно и обективно, те съзнателно го деформират. Начинът, по който се обръща по-голямо внимание на експресивността и преувеличението на  характеристиките на естествения живот, а не на неговия архетип, засилва атрактивността. Творците виждат нещата със сърцето си, в резултат на което природата отразява психологическия свят на художниците и техните индивидуални чувства към нея.

Сю Дзин, роден в края на 50-те години и изучавал маслена живопис в Художествената академия в Джъдзян (сега Китайска художествена академия), е сред първата група от студенти, които се учат от Марин Върбанов и неговите художествени произведения несъмнено притежават характеристиките и качествата, присъщи за неговия стремеж да установи диалог с вътрешния си духовен свят. Над неговите картини е надвиснал мъглив облак от тъга. В тихата гора и странните същества в гората ние можем да почувстваме светлосенките, изкривеното тяло, втвърдяването и ретроспекцията на времето в дадена сцена. Когато сме изправени пред тези картини, ние неволно потъваме в създадения от него невероятен свят, който изглежда принадлежи към граничните зони на духа. Светът се състои от свободни линии и странни цветове, което създава неясно пречупване на реалността.

Художниците, които участва в тази изложба, с биографични данни като тези по-горе, се очаква да отговарят на точно определен и предвидим мироглед. Те обаче са  фокусирани върху няколко различни китайски стила и теми, като изразители на една отделна културна или социална идентичност. Те не използват клишета, разказват своите собствени истории и правят своите собствени артистични жестове.

Показването и изследването на пълната картина на китайската маслена живопис е важна тема в съвременните мултикултурни изследвания. Обстоятелството, че маслената живопис, която носи европейски културен ген като своя визуална характеристика, може да пусне корени и да даде плодове в Китай, е типичен пример за културна глобализация. Именно тази транформация от временно пребиваваща форма в локално китайско изкуство е сякаш превъплъщение на един вече нов по своята същност код.

Маслените картини на Цзяннан в Китай не са имитация на европейската маслена живопис. Не е толкова важно дали китайската маслена живопис притежава или не характеристиките на оригиналния източник в чист вид; по-важно е какво се трансформира и как художниците, които рисуват с маслени бои, са развили креативно източния чар от маслената живопис и по такъв начин са създали предпоставки за изкуството да засили съвременните си характеристики в настоящата епоха.

Асадур Маркаров