На 14 февруари бе открита ежегодната изложба на венецианското изкуство, която се явява отзвук и е посветена на прочутия карнавал в Приказния град. Вековните традиции в сферата на изкуството са органически свързани с ежедневието и хората на Венеция и Апенините въобще. Градската култура на Италия винаги е била в унисон с епохата, обединявайки високите параметри на естетиката, аристократичния дух и новостите на времето. И тъй като сега е на мода концептуалното изкуство, което най-много подхожда на забързания начин на  живот и високите технологии, такава е и обединяващата насока на изложбата – идеята за „Отражението”. Това предполага широк кръг от интерпретации и индивидуализъм в разгръщането на творческата задача.

Представените творби на петимата автори разкриват пет съвсем различни сюжетни възгледа, пет отправни точки на  „Отражението”, което е мисловният инструмент на художника в процеса на  трансформирането на материята и разгръщането на живописната композиция. Тази формула дава възможност да се докоснем до душевността на твореца, да оценим творбата не само от гледна точка на живописните й стойностти, но и като сила на посланието. Творбите са дискретни и изискани и според качествата им и селекцията от страна на Анна Амендоладжине, която е автор инициатор на настоящата изложба съвместно с италиански културни институции, може без съмнение да се даде висока оценка на експозицията.

Липсата на обща стилова насока утвърждава свободата на творческия дух и твореца индивидуалист. Характерът и предпочитанията на художниците показват различните гледни точки при композирането на формата, трансформирането на материята,  избора на сюжет в процеса на сътворяването на художествения образ. Това е пътят към импресията, абстракцията и мистичния реализъм.

Той дава възможност на зрителя „да навлезе” и почувства обаянието, магията и духа на италианския творец.

Творбите са формата на послание и достигане до едно по-възвишено спиритуално ниво. Те позволяват на зрителя да разгърне сетивата си, с основната цел да бъде изведен за кратко от сивотата на ежедневието и насочен към творческата и философската представа за „отражението”. За да навлезе в този приказен свят на концептуалното изкуство, той трябва да изгради собствен мисловен инструментариум,  чрез който ще избере „да отрази” любим сюжет, нещо, което го интригува. Това състояние наподобява магическа призма или огледалото на живота, на личността. Чрез него може да се провокира устрема към позитивните емоции. То моделира душата и облагородява човешките стремежи, давайки път на романтиката, фантазиите и мечтите.

По този начин магията на изкуството, в частност италианското, ще помогне в определена степен на зрителя да бъде повече мечтател и оптимист.

Юлиян Райчев