През 2016 г. фестивал „Процес – Пространство” бе организиран за 25 път. По този повод бяха показани различни изложби във Велико Търново, Балчик, Русе и София. В галерията на „Шипка“ 6 бе съставена изложба от Акция „Безопасна игла” и подбрани видеа и видеодокументация. „Безопасна игла” е една от акциите, като „Тухлата”, „Голямата рисунка”, „Паяжината”, „Масата”, „Четката”, „Джобът” и др., които, текстово концептирани от организаторите, включиха различни автори от България и чужбина, обединени около определен теоретичен текст. Що се отнася до „Безопасната игла”, текстът интерпретира историческото развитие на предмета, връзката му с митологията и функцията, етимология на думата и различните пластически превъплъщения от праисторията до днес . Първата фаза на акцията бе през 1995 г., а 20 години по-късно, през 2016, бе проведена и втората фаза. Втория път само някои от авторите се повтаряха, а другите бяха по-млади и неучаствали във фестивала художници, артисти и т.н. Това е разбираемо, тъй като за периода от 20 години много автори бяха изчезнали в професионалния си и зелен път. Съпоставката между двете акции в една изложба е интересна, особено при такива имена като Дан Тенев, Мойра Жофрион (САЩ), Шийла Пит (САЩ) и др., които са участници в първата и във втората фаза. В най-общ смисъл може да се констатира, че днес авторите се отнасят повече концептуално към проблема, а по-рано има акценти върху пластиката и рисунката. Подобно обобщение е, разбира се, условно, защото през 1995 г., такива световноизвестни имена като Хуан Броса (Испания), Йохан Герц (Германия) и Ото Дреслер (Германия) твърдо отстояваха своята позиция на концептуалисти, а други като Джорджо Грифа (Италия), Хуан Хернандес-Пихуан (Испания) и Йорг Ленцлингер (Швейцария) заемаха характерната за тях полисмислова позиция. Разделение и диференциация може бъде установена и при българските автори, като Божидар Бояджиев, Дан Тенев, Николай Янакиев, Василка Монева, Васил Симитчиев, Емине Съдкъ и др.

Разгледана последователно, изложбата от акция „Безопасна игла” представлява една своеобразна книга, в чиито страници се оглеждат много тенденции от изкуството от последните десетилетия и от времето с неговите тежнения към един или друг тип решения.

Фестивал „Процес - Пространство” определено има акцент към нови и актуални решения, но същевременно обръща внимание и на традиционните техники и средства. В този смисъл неговите цели могат да бъдат наречени тотални и поради тази причина съществуването му през десетилетията априори има основания. Може би трябва да се подчертае, че е събрана колекция от 2000 работи, че в различните негови формати са работили и гостували няколко стотин автори от цял свят и че конфронтацията в рамките на фестивала изисква своя теоретична, а и историческа интерпретация. Трудно е дори само да се изброят изложбите, проявите и проблемите, които са поставяни на този форум, като акцията „Безопасна игла” изразява само една част от тях.