На 15 март 2009 в галерията на СБХ, Шипка 6 приключи изложбата на Тодор Панайотов. Дни преди това бе отпечатан и представен нов каталог на големия български художник. В изказванията по този повод на Ружа Маринска, Светлин Русев и др. бе подчертано, че Тодор Панайотов може да бъде приравнен само с най-големите имена от съвремието и че едва сега започва анализът и осмислянето на неговото изкуство от теорията и изкуствознанието.

В творчеството си художникът отбелязва няколко етапа на развитие, като за него най-характерни са монументалността, синтезът и последователността на личния стил. В последните му работи той стига до мащабност, условност и абстрактност на образа и може само да гадаем колко още по-труден за анализ щеше да е той.

Всички ние, които познавахме лично Тодор Панайотов, съзнаваме колко единен бе той като човек и творчество и колко сме му задължени за този изключителен нравствен и артистичен пример.
Отпечатваме част от статия на Сузана Каранфилова, която изследва изкуството му.

Тодор Панайотов  / от изложбата

Графичните техники в творчеството на Тодор Панайотов

Човек носи борбата в себе си, борбата да надмогне собствените си слабости и колебания. Слабостите, които ни обкръжават, трудностите, които сами поставяме пред себе си, за да ги превъзмогнем и да срещнем след това нови - все с надеждата, че сме преодолели още едно стъпало към нашето усъвършенстване.” – това са думи на Тодор Панайотов, които най-ясно илюстрират нагласата на художника експериментатор.

Графиката е изкуство, което въпреки динамичното си развитие през XX век, изисква известно придържане към класически и доказани рецепти и способи. На базата на овладяните офорт и литография Тодор Панайотов се насочва  и към нови технологии. В този смисъл експериментът е закономерна част от неговите търсения като израз на творческия му дух. Удоволствието от откривателството, високо професионалното отношение към работата и многобройните пътувания допринасят за изграждането му като творец. А развитието в чисто технологичен аспект е логично следствие на неоходимостта да намери материален израз на своя емоционален свят.

Тодор Панайотов не търси елементарния ефект от комбинирането на  графични способи. Въздействието на творбите му не се поражда от тайните в технологията. Тя е само средство за постигането на синтезирана и сурова форма върху графичния лист. В неговото творчество съчетанието между художествен образ и технологичното му пресъздаване предпоставя ново разбиране за материала, по–свободно отношение към изразните средства. Основните класически техники, с които Тодор Панайотов работи и които усъвършенства са офорт, литография, суха игла и акватинта. Голяма част от творбите му са изпълнени в смесена техника (офорт и акватинта; офорт, суха игла и акватинта и други). Рядко се спира  на резерваж, фотомонтаж и мецотинто.

Тодор Панайотов навлиза в официалния художествен живот  в края на 50-те и началото на 60-те години с литографии в класическа технология. Сред първите листове са „Селянки“, многократно рисувани в цикли. В произведенията си „Кестени – Париж“  (1959), „Париж“ (1959), „Глава“ (1959), „Седнала жена от Карловско“ (1962), „Жена сади картофи" (1963) и други той прилага чиста литография. Това, което ги отличава е индивидуалният подход към рисунката и припокриването между отношението към темата и силата на изразните средства. Идеята за жената като символ на духовната сила е изразена  чрез ясна и монументална форма върху литографския камък. За „Глава на жена“ авторът получава Златен медал на Първата национална младежка изложба през 1961, което е важно публично признание на качествата му като творец.

Тодор Панайотов е един от първите графици през 70-те, които експериментират в смесена техника с фотодокументален елемент. Под влияние на хиперреализма в Германия през 60-те години, навлязъл през 70-те като една от тенденциите и в българското изкуство, той създава графиката "Владайското въстание"(1978) – доказателство, че никога не е бил безразличен към съвременните европейски тенденции.
За разлика от други области, в изкуството не може да се посочи най-добрият. Но е безспорно, че Тодор Панайотов е един от големите български графици не само в контекста на своето поколение, но и в историята на българското изкуство. Той е от типа художници – явления, които не създават революционни промени в развоя на изкуството, но концентрират естетиката на времето в съчетание с богат талант и силна личност.

Сузана Каранфилова