Стефан Лютаков по повод изложбата:

Появяват се все повече заместители на човешкото съществуване. Те започват да изчистват живота ни от някои типично наши дейности до степен на изгубване на смисъла. Ставаме безразлични към загубата на искреност, общуваме отсъствено, служим си с опростени знаци и символи, уж за улеснение и да кажем повече, но изричаме много празни думи. Пазя скулптурата си да не говори с празни думи и чужди мисли. Желанието да се вгледам, разбера и владея новото си битие е мотивиращо за част от работите в тази изложба. Така направих „Усмивки в жълто“, провокиран от усмихнатите, тъжни, разплакани или ядосани жълти кръгчета, чрез които общуваме. Безпомощността им да представят вярно човешките ни вълнения и оценки нерядко прикрива и лицемерие. Зад стерилната емоционална изразителност на тази галерия компютърни емотикони заместители видях прикрити сложните истински човешки емоции.

В тази и други работи представям

образа на фалшивата радост, заблуждаващата усмивка, лицемерното възхищение, на мечтата с изтекъл срок,

на болката от целувка, на отминалата моя Бел епок, на драматичната безизходица, на следите от удари и формата на болката. Тук съм и с животинките си, щастливи сме, вървим и страдаме заедно, забавляваме се.
Бронз, неръждаема стомана, ръчна хартия, дърво и преобладаващо керамика са материалите, с които работя в изложбата. Оставих се на керамиката, на глината – материал, който е бил винаги с мен, който изпълнява нуждата ми от директност и пластичност, предоставя ми и символиката, и психологическото въздействие на цвета.

Стефан Лютаков / от изложбата

Не ми е достатъчно скулптурата само да бъде съзерцавана. Галерия „Арте“ дава възможност чрез екстериорното си пространство (вътрешен двор) да покажа това. В инсталация от неръждаема стомана смесвам функция и скулптура, предоставям възможност да се седне, да се остави съвсем легално кафето или друго, да се докосва с ръце и тяло, да се използва и разглежда тактилно, дори да се слуша. Това не са дизайнерски предмети, серийното им произвеждане е невъзможно, формата им е интуитивна, практичността и известните неудобства също.

Вглеждам се в себе си с изненада или разочарование, рисковано изоставям успешното в търсене на по-широко творческо пространство. Грижа се да не пренеса през живота си една измислена или създадена от друг представа за мен. Затова още се търся, за да се разбера, за да мога да споделя важното, за да съм все така щастлив със скулптурата. Намирам скулптурните образи през себе си. Вече не искам да водя дебат, да споря – щастлив съм, че правя скулптура все по-свободно и имам инструменти да направя това, което ми се явява. Надявам се в изложбата да личи желанието ми да съответствам на сегашния свят и на себе си, какъвто съм се изградил дотук. Така обяснявам, ако някой ме вижда отново различен отпреди.
Стефан Лютаков, септември 2024

+++

За автора

Стефан Лютаков е роден през 1955 в Пазарджик. През 1974 завършва Средното художествено училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, а през 1980 специалност „Скулптура“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Професор е по скулптура във Великотърновския университет и Националната художествена академия в София.
От 1982 досега има над 200 реализации, участия в колективни, специализирани, групови изложби, фестивали, биеналета и симпозиуми в България и чужбина – Япония, Китай, Египет, Франция, Полша, Италия, Германия, Румъния и др. Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, по-значителни от които: Национална художествена галерия, София („Лично пристанище”), 2005; Софийска градска художествена галерия, 1996; Музей на камъка – Сакурагава, Япония, 2005; Кунстферайн – Манхайм, Германия, 2000; Културен център „Витгенщайн“ – Виена, 1988 и др. Получил е над десет по-значими награди като: Голямата награда за съвременно българско изкуство (скулптура) на М-тел за 2005; Голямата награда за скулптура на Алианц – България за 2016; Наградата за скулптура на СБХ на Осмата национална младежка изложба, София – 1990; Наградата за скулптура в Международното биеналето на хумора и сатирата, Габрово – 1998; Годишната награда на галерия „Ирида“ за най добра изложба – 1997. Негови творби са в постоянната колекция на НХГ „Квадрат 500”; Арт - център „Юго Вутен”, Белгия; колекция “ Лудвиг” – Германия; Галерия „Уни-арт” на Нов български университет; Софийска градска художествена галерия; Ателие-колекция Светлин Русев; колекции в САЩ, Франция, Швейцария, Полша, Австрия, Япония, Румъния, Германия; почти всички галерии в страната (Добрич, Монтана, Смолян, Велико Търново, Пазарджик, Търговище, Перник и др. Монументални творби на автора са експонирани трайно на открито в Япония – Сакурагава, Китай – Чанчун, Германия – Редницембах, Беринген, Сент Блазиен, в Словакия – Вишне Ружбахи, Австрия – Кайзерщайнбрух, Белгия – Геел, Румъния – Търгу Жиу, в България – Илинденци, Перник, София (Парк „Оборище“), Скулптурен парк на Министерството на външните работи, в Пазарджик, Сандански, Бургас, Раковски, Силистра, Велико Търново и др. Член е на СБХ от 1985 г., член на управителния съвет на СБХ в периодите 1992–1996 и 2016– 2021.