Изложбата „Салон 2011“ беше инициирана от секционните ръководства на Съюза на българските художници и насочена към всички видове изкуства.

Проектът бе замислен с цел да осигури поле за изява на възможно най-широк кръг автори и, позовавайки се на силата на ентусиазма и енергиите, натрупани в последните 1-2 години, да покаже част от процесите в българското изкуство и жизнеността на тенденциите в съвременния художествен контекст. Изложбата бе отворена за всички художници, членуващи и нечленуващи в СБХ. Интересът за участие в нея надхвърли очакванията. Предварителна селекция все пак имаше и тя, с едно или две изключения, логично може би, засегна предимно творчеството на колеги, които не са членове на Съюза. В крайна сметка изложбата придоби следното цифрово измерение: близо 400 участници в „Салон 2011“ с повече от 850 произведения.

В експозицията доминиращо присъстват живописта (близо две трети от експонатите), скулптурата и графиката, но са представени автори и от секции „Бижута“, „Текстил“, „Реставрация“, както и творби на някои колеги, работещи в областта на графичния дизайн и плаката. Тенденцията в това „разпределение на силите“ е обяснима, но в никакъв случай не е умишлено търсена. В голяма степен и резултатът в такъв вид „свободни“ изложби е непредсказуем и по отношение на тяхното качество.

Важен момент от тази поредна мащабна изява бе връчването на награди на Съюза на българските художници – нещо, което не се беше случвало през последното десетилетие.

Въпреки полярността на оценките, противоречивият характер на подобна колективна изява и относителността на качествения резултат като цяло, без да пренебрегваме отделните силни индивидуални присъствия (и отсъствия) в тази изложба, тя достойно оправдава своето случване и с доказания висок зрителски интерес. Бих защитил тезата за необходимостта от периодичното провеждане на такъв форум и с факта, че за много наши художници от цялата страна, именно общите изложби на „Шипка“ 6 са една от малкото възможности изобщо да се представят, да бъдат видени и оценени. В този смисъл критиките, които често нашите изяви търпят, би трябвало да приемаме не като отрицание и подтик към отказ от тях, а като призив за намиране на начини и за по-качествено представяне. Това го дължим на нашите автори, на верните ни почитатели и на всички нови посетители, които бихме искали да привлечем.