Румънският период в творчеството на големия български живописец Владимир Кавалджиев обхваща само две години, но те са толкова наситени, плодотворни и драматични, че си заслужава да бъдат разгледани специално. Това са 1948 и 1949 година. Тогава художникът навършва 40 години и навлиза в творческата си зрялост. Вече е получил и признание.

През 1940 той се представя пред столичната публика с първата си самостоятелна изложба. Колегите, критиката и ценителите отбелязват неговото майсторство и индивидуален стил. През 1945 урежда втората си самостоятелна изложба и е удостоен с награда от Камарата на народната култура. Към този момент той вече е почувствал и намерил своя път в живописта. Това е време, в което

тенденциите към модернизиране на пластическия говор,

натрупани през 30-те години, са дали подчертано добър резултат, оценен високо и на Парижкото изложение през 1937. В най-голяма степен това се отнася за живописта. Цяла група художници от различните дружества са постигнали високи качества, изявявайки свой почерк и свой образен регистър. В творчеството им органично слети са европейските уроци на модерното изкуство и българската чувствителност към цвят и форма.

Владимир Кавалджиев / Румънец

Затова не бива да се учудваме, че когато се слага началото на сътрудничество между българските и румънските художници, Владимир Кавалджиев е един от излъчените да представлява нашата страна. Две комисии (респективно в Букурещ и София) са натоварени да изработят правилник за прилагане на спогодбата. Част III е посветена на литературата и изкуствата, т.4 гласи: „Да се уреди българска художествена изложба в Румъния през 1949 година“.  В изпълнение на тази програма през 1948 – от 18 юли до 19 септември, в Румъния пребивава следващата група български художници. Групата се състои от 7 души – Васил Бараков, Владимир Кавалджиев, Елиезер Алшех и Здравко Александров, заслужили до този момент уважението на колегите си като живописци, скулпторът Стою Тодоров, изявил се като един от авторите на „Републиката”, и графикът Димитър Драганов. В тази група остава неубедително присъствието на живописеца Деню Чоканов, ако не знаем, че по това време той е фигура, която участва в процесите на управление на новата българска култура. Той става един от четиримата съветници на Вълко Червенков, който от 1 януари 1948 е председател на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК), както тогава се нарича днешното Министерство на културата.

Десетките творби, създадени от Владимир Кавалджиев на румънска тема, за първи път влизат в обращение в настоящата изложба.

Повече от 70 години след създаването им имаме възможност да ги разгледаме

и почувстваме непосредствените вълнения на художника, предизвикани от новата среда, природа и хора. И още нещо. Много от работите са датирани и е обозначено мястото, където са изпълнени. Не знаем дали някои от тези пейзажи не са били разработени в по-голям формат и представени следващата година на изложбата. За съжаление освен злощастното ѝ и скандално заклеймяване във формализъм не разполагаме с никакви сведения за нея. Не съществува нито каталог, нито дори опис на изложените творби. Те не са репродуцирани и в пресата, където са критикувани. Изложбата, която е трябвало да се открие на 9 септември в Букурещ, е отменена. По всичко личи, че Кавалджиев, както и неговите колеги, върху които изневиделица се стоварват обвиненията във формализъм, не само не са готови за подобна атака, но и все още недостатъчно разбират, че става дума за генерална линия, която ще определя културата в близкото десетилетие.

Владимир Кавалджиев / Пазар в Бая Маре

Верен на призванието си, Владимир Кавалджиев продължава да работи, но неговият румънски цикъл остава в папките, затворен в ателието – една сърдечна, възторжена и горчива страница от неговия живот. Много години по-късно ние виждаме в тях истински шедьоври на българската живопис и можем само да съжаляваме, че те не са били подкрепени, за да се развият и отворят нови пътища в изкуството ни.

+++

* Изследването за румънския период на Владимир Кавалджиев се подготвяше от доц. д-р Ружа Маринска, напуснала ни внезапно през декември 2022. Днешната изложбата за художника се осъществява по нейни запазени работни бележки, авторски текстове и подбор на произведенията, предоставени от семейството на художника и наследниците на Ружа Маринска.

Анжела Данева, център „Българо-европейски културни диалози“