Петя Денева е един от редките случаи сред младото поколение български творци. Уединен мечтател и романтик, изкючително скромна като личност и особено отговорен творец , Петя е автор със сериозно артистично възпитание, с неповторима душевност и взискателна пластична култура . Резултат от всичко това е и настоящата и изложба „Планината“, представена в галерия София Прес.                                       

Влизайки в пространството на галерията, погледът ни преминава през покритата с маслени бои повърхност, към една нереална действителност, която изглежда създадена без намесата на художника. Изображенията, едновременно пейзажи и жанрови сцени, са изпълнени с усещане за магнетична двойственост, за една друга, по-истинска, природа, с нейното вътрешно тайнство и духовна мистерия. Това са планини и гори, скали и градини, неясни силуети и сенки, различни състояния на природата, застинали сякаш в някакво условно безвремие и забулени от тишината в очакване на нещо скрито и непознато. Зрителят е омагьосан да навлезе в този мистичен свят, все по-навътре и по-навътре, там, където го очаква магнетичният талант на живописеца, който ни повежда, помага ни в първите стъпки и след това ни оставя сами да продължим, сами да изкачим планината и да намерим своя изход за нещата, които ни вълнуват.                                       

В строежа на композицията, в трактовката на сюжета, в колоритното и пространствено изграждане, авторът сякаш помирява романтичното, мистичното усещане с на пръв поглед реалистичното съдържание, което на места преминава в един своеобразен минимализъм.                                               

Живописната материя е изградена много прецизно, с богато колоритно степенуване и натрупване, с наситен монохромен колорит със сложно изведени тонални съотношения. Предпочитанието към пастелните тоналности и многобройните нюанси на синьото и допълващото го оловно сиво носи естетически финес на иначе обобщените в някои от творбите форми. Светлината, която обгръща формите и изпълва картините с тайнствена атмосфера, придава на платната емоционална наситеност и подчертава духовната им същност.                                                                           

Тези, на пръв поглед маслени пейзажи и композиции, са всъщност един дълбок духовен акт. Те отразяват променящото се душевно състояние на автора при всяко ново предизвикателство - създаването на нова изложба, на нова творба, на нова идея. Това всъщност е един преход на душата, който преминава от празнотата, неяснотата и трудностите, съпровождащи всяко едно ново начало, всеки нов път, всяка една планина и връх, изникващи по пътя, в един подновен оптимизъм, в един пречистващ катарзис към края на своето пътешествие.                                                                                                      

Тази изложба представлява един  поетичен копнеж на творческата душа към необятното, недостижимото, към това, към което се стреми всеки един добър автор, а именно, да надскочи себе си и да премине отвъд цветните стойности, отвъд сюжетната определеност там, където живописта се превръща в дълбоки и непреходни състояния на духа. Ето защо творбите на Петя Денева се възприемат като нещо много по-трайно от впечатлението или емоционалната оценка на заобикалящия ни свят – те са едни духовни същности, пренесени отвъд действителността, отвъд определеността на природата в света на изкуството, в света на сънищата. 

Теодора Илиева