Изложбата на Петер Цанев “Ектопластични рисунки и инсталации” бе едно рядко събитие на доста интензивната в последно време сцена на съвременното изкуство. За зрителите, които успяха да видят новите му работи, ситуирани в тайнствения сумрак на преобразената зала на „Шипка” 6, това бе едно истинско преживяване. Мисля, че на „Шипка” 6 никога не е имало толкова особена, интелектуална, различаваща се от обичайните изложби, караща ни да мислим, преди да гледаме и още повече след това. Така нареченият художествен живот в България доста често е пълен с безсмислени изложби, угаждащи на масовия еснафски вкус, или ако са с претенция за по-адекватна позиция, са безпардонни копия на това, което “върви” по света в момента - празни от съдържание или горе-долу добре направени занаятчийски изложби, чиято продукция задоволява средния зрител.

Едва ли има много художници, които толкова задълбочено и съзнателно боравят с езика на съвременното изкуство като Петер Цанев. Той работи напълно рационално, базирайки се на голямата си ерудиция, и едновременно с това много емоционално. Рядко срещан пример в нашето изкуство на истински интелектуалец, а не “интуитивен” художник, който сляпо налучква някакви визуални кодове.
Не съм съгласна с неговото изявление, че през последните години се ограничава в една медия. Петер интервенира свободно върху фотографията и напълно съзнателно използва богат арсенал от техники, без да има скрупули от смесването на различни методи, един сложен и напълно интелектуален език, понятен по-скоро за посветените. Той ни въвлича в несетивното изкуство, влизайки в ролята на медиум, и ни кара да бъдем по странен начин негови съучастници в едно непознато преживяване. Това е изложба, събираща в пространството отделни инсталации и работи, които се занимават сериозно с душата, а не с времето на остарели словесни хватки. През последните години Петер Цанев експлоатира визуални форми със силно психологическо внушение, като използва рисуване с бяло мастило върху фотоси. Както той самият пояснява във въвеждащия текст към изложбата, ектопластичното изкуство е несетивно медиумно изкуство - психологическо изкуство, насочено към креативни действия и преживявания „без психологическа дистанция”, недопускащи пряко наблюдение, рефлексивност и всякакво инструментално използване на съзнанието за контрол и анализ. Без ирония и хипермодерни претенции Петер се опитва да борави с нематериалното и постига неговия дву- и триизмерен образ.

Изкуство му въздейства мистично, без да е мистификация или да има препратки към окултни практики, по-скоро цели да активизира въображението на зрителя. Рисунките и инсталациите експериментират с несетивното, с внушението на пространството и интензивната, опосредствана чрез силата на образите комуникация със зрителя. Именно това ми се струва особено важно в изложбата на Петер Цанев – липсата на претенция и едновременно с това мощното визуално звучене на образите, без амбиция за художественото решаване на илюзорните проблеми на общоприетата реалност.

Елена Панайотова