галерия „Ракурси“, София
откриване: 21 март, вторник, 18:30-20:00 часа

Барамó за изложбата си:

Птицата се рее нависоко,
опъната е струната на въжето
към дълбока котва.

Изложбата включва 21 композиции, смесена техника – акрил и пастел върху хартия или платно, създадени през последните две години. Те са част от дългогодишния ми проект „Седиментен процес“ *, от който изложбата в галерия „Ракурси“ е 5-а фаза и 20-а самостоятелна изложба/. Представени са и творби от предходните под-проекти за създаване на ретроспективен поглед.

Настоящите композиции бих описала като „конкретна абстракция“ и „абстрактни образи“. Това преднамерено противоречие е творчески подход за възвръщане на изначалната цялост между полярни понятия (и маркиране на диалектическата права, върху чиито полюси лежат те). В творбите са заложени разпознаваеми детайли (в различен мащаб), като връзките между тях са абстрактни, за да създадат нов контекст.

Най-високата точка – Вертекс** може да е
друга гледна точка,
вдъхновението да вдъхновяваш,
радост от осъзнаването на настоящия момент,
стремеж без патетика,
желанието да се повдигнеш на пръсти,
смелостта да посегнеш, към това, което харесваш…
точния момент, перфектния тайминг,
липсата на малодушие, независимо от обстоятелствата
да надуеш балона, да вдигнеш палатката…
Може да е и стартова ниска точка, от която да погледнеш напред и нагоре с усилие на волята. И тогава с холограмна лекота тя се издига на върха.

Движението в посока навътре е свързано със себепознанието.

А именно духовното усилие да наблюдаваш себе си в перспектива (а не в миналото, което в по- регионален смисъл е част от българската народопсихология/. Относително Вертекс може да се възприеме като възходящо движение на духа в рамките на тялото и движение на тялото в рамките на личната фантазия и  духовен етап на развитие.

Вертекс е мястото, където се срещат посоките. Повратна точка, връх. Това би могло да е нулевата координата, точката на взаимодействие в диалектическата права. Биполярните понятия се задвижват, за да се срещнат и да образуват фасетирана цялост в звезден прах.

Словесното степенуване е направление с ясен вектор. Градацията в степени „по-“, „най-“ е част от сравнителното мислене. Възможно ли е мислене извън сравнението с отминал опит? Мислене извън субективно преживяното в посока на абсолютно мислене и нещата сами по себе си. Има много примери в историята и придобивки за цивилизацията, благодарение на личности, дръзнали да поемат по пътя на интуицията. Светлата интуиция се разграничава от „промъкващия се опит през несъзнаваното“ (понякога и като непреодолени травми). Увеличаването на обема на съзнаваното за сметка на несъзнаваното е процес, духовно усилие и постоянство. Например разширяването на съзнанието чрез медитативни представи за едновременно присъствие в две гледни точки – гледащият към птицата и погледът на птицата, гледащият от и към хоризонта.

Барамó / Скейските порти (Палиндром). Акрил, пастел, хартия; Седиментен процес, 70 х 100 cм

Двоичността на света и синтезът на противоположностите създава единство на възприятията, свързва най-високата с най-дълбоката точка под музиката на небесните сфери. Птицата и котвата може да не бъдат краища на тетива, а на фина нишка играеща с вятъра.

+++

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

+++

За предходната изложба от проекта на Барамó „Седиментен процес“ можете да прочетете в е-бюлетин

тук

+++

Адрес