вернисаж: 20 юли 2024, 16:00 – 19:00 часа
Куратор: Ивайло Аврамов
Автори: Благица Здравковска, Витали Халваджиев, Галя Благоева, Никола Цветанов, Яна Караманджукова, Николай Маринов, Павлин Радевски, Ана Иванова, Петър Наков, Ангел Станев, Елина Симеонова, Ивайло Аврамов, Пеца Петров, Светослава Атанасова, Светлин Демирев, Елена Аначкова, Симеон Симеонов, Десислава Досева, Христо Антонов, Теодор Добрев
+++
Ивайло Аврамов:
Мястото и неговата специфика формулира произведенията на сайт-специфик изкуството, които са проектирани, за да имат взаимовръзка с местоположението си. Ако такива произведения бъдат премахнати, те губят цялото или значителна част от значението си. Ако това не се случи, означава, че те не са конституирани от мястото и могат да бъдат ситуирани навсякъде. Терминът сайт-специфик се използва във връзка с ленд арт изкуството, изкуството в градска среда и инсталационното изкуство.
Защо фокусът е именно мястото? Значителен принос има фразата на Карл Андре, един от най-важните художници на минимализма, който извежда последователността в развитието на скулптурата в херметичната формула Форма = Структура = Място, като по същото време започва да описва работата си – скулптура като място – фраза, която намеква както за факта, че неговите скулптури са произведени чрез позициониране на единици на пода, така и за техните генериращи място свойства. Андре определя място като зона в среда, която е променена по такъв начин, че да направи общата среда по-забележима. В едно интервю от 1978 година пред британския изкуствовед Питър Фулър Андре казва: „Сега осъзнавам, че човек не може да изчисти човешката среда от значението, което ѝ придаваме. Но аз имам теория, че абстракцията е възникнала през неолитните времена, след палеолитното представяне, по същата причина, поради която я правим сега. Културата изисква значителна празнота, тъй като емблемите, символите и знаците, които са били адекватни на предишния метод за организиране на производството, вече не са ефективни при изпълнението на културните роли, които им възлагаме. Нуждаем се само от табула раза или усещането, че има място за добавяне на значение. Трябва да има малко пространство, което предполага, че има значително изтощение. Когато знаците заемат всяка повърхност, тогава няма място за новите знаци.“
Тази изложба не се създава чрез предварително обмислен галериен дизайн. Тя се самосъздава и самоконтролира едновременно. Един
експериментален процес на контролирана случайност, която авторите създават,
без да се съобразяват помежду си. Единствено изборът на място, концепция и процес определят пространството и взаимовръзките, а параметрите на галерията и нейните условия предопределят контрола. Използвайки отправната точка на конкретно избрано от тях място, авторите представят възможностите на произведението да борави с позиция, мащаб и материалност. Да търсят противопоставяне спрямо архитектурата, другите произведения или зрителя. Да работят с понятията вътре и извън, горе и долу, отпред и отзад, под и над, микро и макро или преди и след. Произведенията или са свързани с местоположението си, така че не могат да бъдат различени, или са конфронтационно ескалиращи в него. Постфактум галерийното пространство би следвало да се разглежда като цялостен инсталационен скулптурен конструкт, артикулиран чрез произведения, които се доближават максимално до сайт-специфик изкуството. Един комплексен организъм, в който
обектите и връзките между тях се създават радикално и динамично,
за да достигне до крайната фаза на един антифункционален формално-пространствен модел, в който произведенията са запечатали в моментен стоп-кадър само един от многото му варианти. Ние разбираме архитектурното пространство като обитаема кухина за изява, но реално тя винаги е в позиция да предопределя тези изяви. Смисълът на тази изложба е да разкрие механиката на контрол, която пространството диктува, чрез свободни и доколкото е възможно неконтролируеми авторски намеси и да провери доколко то би понесло ново „добавяне на значение“ в намиращото се състояние на перманентен процес на „изтощение“.
+++
За куратора
Ивайло Аврамов е роден през 1968 в София. Завършва Националната художествена академия със специалност „Скулптура“ при проф. Крум Дамянов през 1996. Асистент в катедра „Скулптура“, НХА (2017 – 2019), доктор по изкуствознание (2020). Самостоятелни изложби: Credo Box: Tilted / Наклонен, Credo Box, галерия Кредо Бонум, София (2023); „Нощна светлина“ / Night Light; „Люти клетви“/ Bitter Curses, Robert and Elaine Stein Galleries, Wright State University, Dayton, OH, USA (2019); „Предметности“, галерия „Кръг+“, София (2007).
+++
фотограф: Елена Спасова
+++
