Vivacom Art Hall Oborishte 5, София

 Фотографиите на Нели Гаврилова, заедно с наградите от различни фотофоруми са добре известни на професионалната колегия, както и на публиката, която се интересува от съвременно изкуство. Изграждането на серии с тематичен ключ, понякога снимани в течение на години, за да се проследи процес, е характерно за нейната работа. Личният ѝ почерк се усеща най-добре в свръхчувствителността към сетивната материалност на тялото, която критиците определят като еротизъм. Тя е вероятно вродена и развита като стил, но същевременно е израз на определен начин на тълкуване на света чрез разгръщащите се асоциации между хора и техните куклени подобия. Неговите най-силни според мен прояви са в черно-белите фотографии и затова цветното снимане е по-скоро изключение в работите на Нели Гаврилова, така че „Мехури, издишване“ се оказва нова стъпка в полето на тези изразни средства.

Изображенията са резултат от

експериментална акция, която документира потапянето на хора, маски, кукли и цветя във вода.

Изпусканите/издишваните мехури въздух привидно изравняват живата и неживата материя, бележейки една сюрреална среда, в която се разиграват, разменят и разместват образите на очаквани и неочаквани поведения. Позите и лицата на хората, преживяващи реално физическо и психическо сътресение, при някои напомнят на посмъртни маски, запечатали покоя в отвъдното, а други сякаш плуват в своя сън. Романтичният образ на Офелия е драстично преигран в блондинката ала Мерлин Монро с венец от яркочервени изкуствени цветя и яркочервени лакирани нокти, в чиито очи се чете ужас от осъзнатия възможен край. Клоунската маска, куклите тип Барби, напротив, с непроменими изражения в широко отворените им очи се усмихват идиотски щастливо, цветята оживяват по странен начин от множеството „очи“ на налепените по тях мехурчета, но безполовото бебе-кукла с вторачени очи и отворена уста е кошмарен, нито жив, нито мъртъв образ.

Снимките са на практика моментни, почти без технически контрол, за да уловят граничното състояние, до което са доведени участващите в експеримента. В такова състояние се намира и снимащият, излязъл от обичайно приписваната му роля на безстрастен наблюдател – от една страна, режисиращ и забавляващ се от ефекта на своята идея, а от друга – стресиран от възможността в секундите на издишването под вода да прекрачи фатално границите на издръжливост на приятелите си доброволци. Така авторът и обектите на неговия замисъл участват равноправно и едновременно в кулминацията, в която е съсредоточена художествената акция. Образите на изкрещения въздух и механичното му отделяне създават свят, в който се разместват реалното и нереалното, привидното и истинското, естественото и изкуственото, илюзорното и действителното, в който

водата, носеща живот и смърт, потапя всички в една гледка,

на която камерата очевидно се наслаждава в мига, когато адреналинът на фотографа и на живите „удавници“ е покачен до максимум. Напрежението във фотографиите е подчертано чрез въздействащите като експресивна живописна маса пози, цветове и форми.

В цялостния контекст на проекта се разчитат два контрастни подхода – документален, но в рамките на симулация, и метафоричен, като на втория служат най-вече неживите участници, знакови заместители на човешки типове и характери. Отделните кадри пораждат алюзии със социалното поведение – адекватно или не – на днешния човек, изведнъж изваден от привидно тихите води на своя комфорт и озовал се в критична ситуация. Пред него е възможността да я приеме като игра, като заплаха или нова възможност, или да се прави, че тя не съществува. В амалгамата от образи, без да насилва зрителя в тяхното възприемане в една или друга конкретна посока, прозира едно социално ангажирано, но неафиширано послание, което, ако беше еднозначно поднесено, не би било присъщо на своя автор. Така набелязаният план за изложбата обещава поредно събитие в биографията на Нели Гаврилова и в съвременното изкуство.

 Елисавета Мусакова

+++

За автора

Нели Гаврилова е едно от водещите имена в съвременната артистична фотография. Нестандартни решения, перфектно владеене на композицията, категоричен майстор в портретната и актовата фотография. Тя не разчита на странични ефекти, работи само на естествено осветление и нейният притегателен център е човекът. „Обичам да работя с хора. Всеки човек е изненада. Това си остана за мен най-силната провокация. Хора, доверили ми се, съпричастни всеки посвоему и достатъчно свободни да допълнят реалността“, казва Нели. Автор е на 21 самостоятелни фотоизложби в България и чужбина. Един от най-дългосрочните ѝ проекти е „16:26:36, или 20 години от живота на една жена“, показан през 2017. Нейни фотографии са собственост на Националната галерия в София, Градската художествена галерия в Пловдив, както и на частни колекции. Носител е на над 20 престижни награди от национални и международни биеналета и конкурси. През последните няколко години получава едни от най-големите отличия за фотография в България – Голямата награда за фотографско изкуство „Анастас Карастоянов 2021, Самоков“ за ярко творческо присъствие в съвременната фотография, Златен медал за артистична фотография „Фотоакадемика 2019“, София. През 2021 ѝ е присъдена почетната статуетка „Академика“ за изключителни заслуги във фотографията.       

+++

Изложбата е в рамките на „Месец на фотографията 2023“ и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“