-
|
Авторът за изложбата си
Откровение на Йоан
Глава 6
[6:1] И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай!
[6:2] И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.
[6:3] А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай!
[6:4] И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.
[6:5] А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка.
[6:6] И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш.
[6:7] А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: дойди и гледай!
[6:8] И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове.
+++
Този текст беше отправна точка за цикъл работи,
свързани с усещането ми за времето и случилите се в него събития от края на 2018 до пролетта на 2021 година.
Време, в което вълни от хора, прогонени от глад и война, напускаха домовете си.
Време, в което други загубиха живота си от огън или в морето, почти достигнали обетованата за тях земя.
Време на опустошени от взривове села и градове.
Време на болест, която покосява милиони човешки животи.
Време на Апокалипсис...
Ако мислим, че това не се случва с нас и не ни засяга... Грешим.
Днес, което е трагедия далеч по света, е тук и сега. В нашия свят. В нашия дом. Утре ще бъдем ние.
Вероятно всяко време и хората, които живеят в него, преминават през болести, глад, война, смърт...
Всяко време и място имат своя Апокалипсис.
Това дава живот на Четиримата конници от Откровението и сенките им изплуват от старото библейско видение. Те са прогорени от времето, загубили своята конкретност, но носещи знаците и непосилния си товар.
Така ги виждах и така ги търсех в работите си.
Стремях се да придам ритуалност в движението на коня и ездача. Да бъде наситено с драматизъм, но същевременно въздействието да е монументално и извън времето.
Запазих и определената от текста атрибутивност, даваща смисъл и ключ към отделните конници.
Тръгвах, връщах се в рисунки и работи върху дърво и платно. Съмнявах се. И отново се връщах да намеря верния път.
Част от тази изложба, неразривно свързана за мен с останалите работи, е и цикълът ,,Война на конете“. В тези рисунки, създадени в изолация и карантина, са споделени други от отговорите ми за случващото се в това време.
Време, в което е възможно едно добро и благородно, тревопасно животно да се превърне в звяр...
Всъщност нарисувах тези работи, защото не можех да не ги нарисувам.
Те бяха изход.
април 2021
Любомир Каралеев
+++
Интервю на Юлия Петрова с Любомир Каралеев, АРТЕФИР – БНР
Интервю на Александра Гюзелева с Любомир Каралеев, пряко включване, Култура.бг – БНТ
