- | СБХ, Шипка 6
Галерия (3)

Живопис

Сега мога да кажа, че виждам художника Кирил Колев в цялото му сияние и пълнота. В интернет формат можех да проверя символиката на цветовете, на разположението на фигурите; можех да търся или да си фантазирам различните състояния на художника, можех да отида до онова разлагане на цветовете, което великият Нютон е имал щастието да разпознае като момент на спектрално разлагане, т. е. като елемент на зрителни усещания...

(И тук се разчита на нивото на подсъзнателната реакция и дори на спектралната чувствителност, ако използваме докрай понятийния апарат на физиците, в скоби ще отбележа, че един Хелмхолц освен с науката физика се занимава и с естетика, занимава го въпросът що е изкуство от гледна точка на възприятието.

Макар и чисто физически, него го интересува онова, с което артистът, респективно художникът, може да засегне естетическото усещане на публиката; да види или не онова, което предизвиква усещането и разбирането му за красиво, т. е. естетично. Нека отбележим, че и физиците, и философите на онова време, което можем да определим като класическо, не разделят двете понятия – т. е. онова, което е красиво, не може да не е естетическо...и обратното.)

Изложби като тази винаги ще ни връщат на изходната линия – що е изкуство? Художници като Кирил Колев ни карат да гледаме – това, което виждате, казват те, ви е достатъчно, не търсете смисли, макар да ви карам да мислите, дори да си измисляте сюжети и названия! Да откриваме метафори, но най-вече алегории, многозначни и многозначителни, в пълния смисъл на думата композиции, някои с по-строго и по-точно очертана проблематика (доколкото е уместна тази дума в случая), други – просто бързи, експресивни изражения на временни състояния... Аз отдавам и винаги ще отдавам предпочитания на живописването с ясно очертана идея или поне намек за идея. Но при Колев срещаме и едни „произволно” нахвърляни фигури, които ни подсещат, че този художник не обича да стои на едно място, не се чувства и не иска да се почувства уютно и удобно в някакво макар и динамично равновесие. Това именно ми харесва у него – движението! Движение към нещо д р у г о, към непознатото и неопитваното. Като тема, като сюжет, като техника (може би най-малко като техника) И парадоксалното е, че независимо от усещането за незавършеност и динамика, го има и другото – внушението за прекалена завършеност и тежест, бих казал сериозност... Това се вижда или усеща от

разпределението на светлината – видима или невидима;

това в крайна сметка е и твърде субективното възприемане именно на цвета, на баграта като изпитание за нашето око и възприемане в чисто психофизическия смисъл, до практиката и опита на възприемащия. Наситеност и плътност на багрите и чистота на цветовете до степен на тяхното физическо състояние...

Кирил Колев ни поставя – така или иначе – в положение на самоизпитание: това, което виждам ли е о н о в а, което художникът, а по-точно картината, ми показва!?

Можем колкото си искаме да тълкуваме и анализираме – това всъщност НИ ДОСТАВЯ допълнително, ако не и основното удоволствие (както впрочем твърди Хегел в своята „Естетика”)... Няма да е пресилено, нито погрешно да видим зеления мъж и червената жена като символи* на угасващото и запаленото; но и на слабия и силния пол, разместени произволно (а всъщност твърде логично) по посока на противопоставянето. Има няколко картини, предразполагащи към подобно тълкуване. На границата на сюрреализма, или изцяло в неговите параметри са най-добрите според мен картини. Има откровени „цитати” на Салвадор Дали – има една прекрасна картина, която условно можем да наречем и Стълпотворение, и Ноев ковчег, и сирените от завръщането на Одисей ... Едно такова струпване на символи и знаци, на фигури, напомнящи Йеронимус Бош, и особено силното присъствие на жената – покровител или покорител – всичко има... голямо разнообразие!... Дори портрети, нещо така рядко вече у младите...

Но най ми допада движението – движение напред и нагоре... По хоризонтала и по вертикала.
За него Енчо Мутафов казва, че „помирява сюрреализма с наивизма”. Бих добавил: ...и с романтизма!


* ...сещам се за Тарковски и онази английска кинокритичка, дето му казала самоуверено: „Г-н, Тарковски. всички ваши символи разбрах, само един не разгадах...", но той я прекъснал с крясъци и скочил – „Какви символи! Та аз мразя символите! Работя само с образи!"

Константин Еленков