СБХ :: Катрин Томова. Невъзможни убежища

Живопис

откриване: 4 март, вторник, 18:00 часа

С изявите си през годините Катрин Томова все по-уверено налага шеговитата си репутация на „дребната жена, рисуваща големи формати“. В действителност тя се оказва вече утвърдено име сред не особено многобройните художници у нас, осъзнато и целенасочено развиващи се творчески в областта на едрите мащаби на нефигуративната маслена живопис.

Новата експозиция в известен смисъл представлява хронология на работата на авторката през последните 10 години – от изложбата „150 Х 210“ в галерия „Юзина“ до днес. Тя е и осъществената необходимост десетките голямоформатни композиции да заживеят в адекватно на размерите им общо пространство.

Катрин Томова / от изложбата

От абстрактната образност, през сюрреалните „портрети“ и до експресивните реплики по емблематични произведения на световната класика от историята на живописта, Катрин Томова

пътува във водите на себеизследването и самопознанието,

превръщащо всяка отделна картина в детайл от обща композиция на житейски събития, емоции и преживявания. Така тя създава в образи паралелна вселена на своето лично ежедневие, населена от цветни сънища, острови, на оазиси, на астероиди и трънливи наслади, музикално звучащи в акордите на „дива“ емоционалност, подобна на възторзите на фовизма или на дръзкото освобождаване от ограниченията на логиката на абстрактния експресионизъм.

Катрин Томова събира в настоящата си изложба своите най-последни творби с дистанцията на по-ранни художествени проекти, демонстрира умела навигация между възможното и невъзможното откриване на интелектуалните „убежища“ на естетиката, на нуждата от спасителни опори сред въртопите на битието.

+++

Пламен В. Петров, куратор на изложбата:

Казват, че художникът има особени правомощия относно природата на своето творчество, но той никога не може да се сдобие с лична власт над неговото тълкуване. В момента, в който една картина излезе от ателието на своя автор и започне публичния си живот, тя може да бъде интерпретирана по безброй начини и нито един да не отговаря на тълкуването на създателя ѝ. Колкото и да е странно, като че ли дори естетическите свойства на произведението не зависят от намеренията на своя автор. „Не по волята на автора една творба е привлекателна или смущаваща.“ – твърди американската философка Шери Ървин, и като че ли няма как да не се съгласим с подобна констатация. Тя не просто е правдива, а сякаш описва точното положение на нещата – художникът може да има диктат над тъканта на произведението си, над идеите, които влага, над техниката, която използва, над начина на експониране, но не и власт над погледа на зрителя, над възприятията на публиката, на Другите. Струва ми се, че тъкмо в това е и най-голямата сила на изкуството, която предопределя неговото транслиране през пространства и епохи, неговото оцеляване и способността му да вълнува отвъд или въпреки епохата на неговата техническа възпроизводимост. Творбата сякаш отказва да се превърне в убежище на смисъла на своя автор, но и често е скривалище тъкмо на идеите на автора. Идеи, към чието разкриване критици, историци на изкуството, а и публика, често неистово се стремят.

Новата самостоятелна изложба на Катрин Томова, озаглавена „Не/възможни убежища“, е подстъп за размисъл тъкмо върху тази

фундаментална тема за художествената творба и намерението на нейния автор.

При това не като инцидентна хрумка, а като поглед върху извървян десетгодишен творчески път, очертаващ пластическите търсения и домогвания на Катрин Томова. Път от самостоятелната ѝ изложба в галерия „Юзина“ с проекта „150 х 210“, преминал през „Деволюция“ (2017) в галерия „Контраст“, „Островът по обeд“ (2018) в галерия „Стубел“, „Трънливи наслади“ (2019), „Paint It Dark“ (2021) и „Ентропия“ (2023) в галерия „Нюанс“, достигайки до изложбата „Малки формати“ (2024) в галерия INТRO. Тази своеобразна ретроспекция на отминалите десет години започва и завършва някак режисирано дори – от големите формати в проекта „150 х 210“ до изложбата „Малки формати“. Свиването на физическите параметри, обаче, не е белег на творческа немощ или изострящи се дефицити, а тъкмо напротив, може да бъде мислено като опит за игра на Катрин Томова с флуктуациите на абстрактната живопис във все по-обрамченото от прозаичност съществуване. Живеене, в което сякаш и изкуството става все по-не/възможно убежище.

Тази ретроспектива на Катрин Томова, обаче, е и деликатно свидетелство за възможното ни съжителството в разбунтуваното ни настояще. Друг е въпросът готови ли сме за него.

Пламен В. Петров

+++