Игра с повърхности и гласове
Какво може да събере на едно място толкова различни хора като поета Любомир Левчев, бившия световен шампион по борба Боян Радев и агент Тенев? Това е въпрос с повишена трудност, ако не се знае, че те тримата, а и още много, са почитателите на живописта на Георги Бояджиев-Бояджана. Те бяха дошли да разгледат изложбата на един творец, принадлежащ към артистична фамилия и в същото време новатор.
Картините, които Бояджана представи в изложбата си на ІV етаж на ул. „Шипка” 6”, могат да бъдат разделени на две групи, макар и не толкова контрастно противопоставени една на друга. В първата художникът показва знакови призведения, характерни за по-ранния етап на творчеството му. Той се представя от картини, в които майсторът прави опит и успешно овладява такива помощни материали като асфалта, пясъка, металните стружки и различни части от машини – вериги, зъбни колела, часовникови механизми...
Нехудожествените материали и третирането им като неща, които трябва да съставят абстрактен наратив, винаги е сложно и изисква както художествено, така и абстрактно мислене. В изложените произведения Бояджана демонстрира разгадаване и представяне на скритите послания на подобен вид материали, за да може и зрителят да намери в тях онези естетически категории, които е открил творецът.
Асфалтът, представен в поредицата „Асфалт І” до „Асфалт VІІІ”, при него въздейства не само със своята повърхност, структура и текстура, но и се превръща в субстрат, погълнал в себе си станалата ненужна техника, така както древногръцкият бог Кронос поглъща децата си от страх те да не го свалят от пиедестала някой ден. Това е посланието, което творецът е решил да ни припомни.
Ако запитаме Георги Георгиев-Бояджана за техниката, която използва, той отговаря, че покрай баща си е изучил всички онези тънкости, които съставят „технико-занаятчийското” в основата на живописта – като се започне от опъването на платното върху рамката, приготвянето на грундовете и боите, та се стигне до третирането на творбата.
Доброто познаване именно на тези основи го тласка към експерименти с нови материали. Новостите в изложбата заемат достойно място. В тъканта на картината се монтират изсушено морско конче, а към нарисуваното цвете се стремят истински, има миметична игра, надживописва се върху компютърно изображение на винил.
Друга новост е, че авторът се стреми да съчетае живопис и колаж. И нямаше да е Бояджана, ако и тук не ни изненада със смелите съчетания на блестящо новото самозалепващо се фолио – продукт, навлязъл масово в нашия живот в началото на този век, и добре познатите от часовете по трудово обучение велурени хартии. Смелото, но винаги хармонично съчетаване на материали, повърхности и отражения представят Бояджана не само като изключително умел експериментатор, но и като творец, чиято игра с повърхностите и цветовете разкрива пред зрителя ново отношение към композицията.
Композициите му – цветни, линеарни, с чувство за мярка както по отношение на „компютърно генерираната” линия, така и на колористичните решения, заемат повече от половината изложба. Непосветеният може да се удиви колко разнообразен - като израз и послание - може да бъде творецът.
Като подходящ пример ще се спрем на въвеждащите в изложбата картини. Първата е изобразена на плаката и се нарича „Звяр”. В нея зрителят без особени затруднения може да разчете контурите на ризеншнауцер, макар и с леко деформирани пропорции. Тук има преимущество на линията над цвета, но резултатът е, че се усеща преклонението на майстора пред природата. Това се потвърждава и когато разгледаме картините му „Звяр І” и „Звяр ІІ”, в които художественото и композиционно начало вземат връх над тератологичното. Втората е озаглавена „Композиция” и демонстра „лайттемата” на цялата изложба.
Трето ядро представляват картините от цикъла „Кукери”. В тях деформираните маски са основното, което привлича зрителя. Чудно е, че те, по дефиниция, са подложени на вторична, вече „художествена деформация” от майстора. По този начин Георги Бояджиев усилва тяхната защитна функция, като я съчетава с естетическото удоволствие от съзерцаването им. Това е може би тайната на ко-локационния ефект, който задържа задълго зрителите край платната му.
Тази изложба ще остане в съзнанието на зрителите с умелата художествена игра и постиженията, които творецът демонстрира, както и с посланието, че настъпилият нов век ще ни даде нови материали и теми за творчество и размисъл.
Юлиан Митев