откриване: 8 октомври, вторник, 18:00 часа

Куратор: Анелия Николаева
Сценография: Петър Митев
Графичен дизайн: Милена Абанос
Координатор: Мариела Янакиева

+++

Анелия Николаева, куратор:

Проектът „Галерии. Колекции. Творби“ продължава със своето второ издание. Стартирал през 2023 с идеята дългосрочно да представя пред столичната публика галериите от страната чрез акценти от техните колекции, той събра картини от Казанлък, Стара Загора, Сливен и Пловдив. Днес в съвместна изложба се срещат галериите на Бургас, Шумен, Варна и Добрич. Първоначалното намерение подборът да се осъществява главно чрез христоматийни образци от техните фондове претърпя естествено развитие. Тази година той е фокусиран повече към

индивидуалния профил на съответната колекция с препратка към историята

на нейното създаване и развитие.

ХГ „Борис Георгиев“ – Варна представя група живописци, трайно свързани с града, от една страна, а от друга – категорично вписали имената си в историята на българското изкуство от втората половина на ХХ век. Не бихме могли да говорим за обновителните процеси в него, без да споменем Варненската група „Вулкан“, сред чиито представители са експонираните в настоящата изложба Георги Лечев, Милко Божков, Димитър Трайчев, Ванко Урумов, Володя Вълчев и др. Техните експериментални пластични търсения, генерирани в голямото и свободно по дух артистично общество на Варна, отразяват новия облик на цяло едно творческо поколение. Техният размах смело надхвърля локалните граници, за да се впише в глобалната история на изкуството ни от втората половина на 70-те и 80-те години.

Към художници, свързани с града, отправя поглед и селекцията на ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен. Уникалното, което определя колекцията ѝ, е наличието на автори, произхождащи от Шумен, но израснали до фигури с национално значение. Това са майстори класици като Никола Михайлов, Елена Карамихайлова, Александър Мутафов, Жеко Спиридонов, Марин Василев. Наред с тях галерията съхранява творби на други шуменски художници, чието изкуство, по своему интересно, остава непознато за широката аудитория. Имената на Роза Дайчева, Велислава Игнатова, Стефан Петров и др. допълват богатия спектър на артистични профили в художествената сбирка и разширяват познанието за развитието на културния живот на града и региона.

Формирането на фондовете при много от галериите в страната е пряко свързано с постъпления след провеждащите се в съответния град общи художествени изложби , особено през 70-те и 80-те години на ХХ век. Такъв е случаят с галериите в Добрич и Бургас. Вниманието при подбора на Бургаската галерия е естествено насочено към работи, свързаните с ОХИ „Бургас и морето“ – утвърден национален форум, чиято тематична програма предопределя сюжетните насоки. Неслучайно сред показаните автори като Димитър Киров, Светлин Русев, Александър Петров, Атанас Пацев, Ненко Токмакчиев и др. преобладава морската тема, разработена в широк жанров диапазон.

Друга ОХИ, с надслов „Земята и хората“, провеждаща се Добрич, е причина за сформиране на солидно ядро творби в художествената сбирка на Добричката галерия, посветено на темата за труда и земята на плодородна Добруджа. Днес галерията участва именно с подобни работи, отличаващи по характерен начин профила на колекцията ѝ. Подчертавайки своеобразната ѝ уникалност в съдържателно-тематичен аспект, те също са знак за естеството на процесите в онези години, за водещите имена, очертали облика на българското изкуство от периода като цяло.

+++

История

Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ − Варна

Идеята за създаване на художествена галерия във Варна е инициирана от Дружеството на варненските художници на 12 януари 1944 г., което и учредява финансов фонд за закупуване на творби за бъдещата колекция. Дарения във фонда правят художниците Константин Щъркелов, Кирил Шиваров, Кирил Дюлгеров, архитектите Стефан Венедикт Попов, Евгени Дякович и др.
Галерията се открива през 1950 г. Неин основател и пръв директор е художникът Янко Маринов (1907 − 2001). Той убеждава градската управа да предостави постоянна изложбена зала и осигурява първоначалната експозиция. През 1989 галерията е настанена в сградата на някогашната Мъжка гимназия „Княз Фердинанд I“, построена между 1880 и 1885 г. от тревненския майстор строител Генчо Кънев (1828 − 1890). Тя е забележителен архитектурен паметник, проектиран във викториански стил най-вероятно от австрийския архитект Фридрих Грюнангер (1856 − 1929). Заслугата за устройването на галерията в представителната сграда е на художника Ванко Урумов (1941 − 2020), който е директор на институцията 25 години. Архитектурната адаптация е осъществена от арх. Огнян Каменов Горанов. Изключителното естетично пространство на романтичната сграда допринася Варненската галерия да е сред най-престижните музеи в България. Петнадесет зали (2 300 кв.м.) предоставят богати възможности за експониране на постоянната колекция и на много гостуващи изложби.
В галерията се реализират значими международни и национални биеналета, фестивали и форуми на съвременните визуални изкуства, музиката и театъра. От 1989 г. в нея се провеждат изданията на Международното биенале на графиката. Между 2000 и 2023 г. галерията е основен организатор и главен център на най-мащабния български фестивал с международно участие в областта на визуалните изкуства, наречен „Август в изкуството“. Тя е инициатор на художествения форум за съвременно изразяване „Изкуството като противодействие“.

Постоянната експозиция е разположена на втория и третия етаж и представя българското изкуство от самото начало на ХХ в. до първите десетилетия на ХХI в. Експонирани са образци в стиловете на академичния реализъм, импресионизма и символизма, на движението „Родно изкуство“ от 1920-те години и „Новите художници“ от 1930-те години. Изкуството между 1960-те и 1990-те години е представено с живопис и скулптура в стиловете на фигуративизма, неоекспресионизма, абстракционизма и постмодернизма. Голямата зала на третия етаж показва специална колекция от съвременно изкуство в периода от 1980-те години до наши дни − неоекспресионизъм, абстрактен експресионизъм, информална живопис, инсталации, обекти, видеоарт, концептуално изкуство. Специално пространство е отделено за класиците на морския пейзаж. В отделна зала са представени произведения от варненски художници. Залите на целия първи етаж са предоставени за гостуващи изложби на български и чуждестранни артисти, музеи, галерии и културни институти.
Две забележителни колекции са експонирани в самостоятелни пространства. Едната съдържа осем живописни портрета на делегати, взели участие в подписването на Вестфалския мирен договор през 1648 г. Те са създадени от фламандския художник Анселм ван Хюле (1601−1674) и са дарение от семейство Станчови. Другата колекция представя творби на българския художник символист Борис Георгиев от Варна (1888 − 1962), чието име галерията носи от 1999 г. Четиринадесет от тях са дарение от неговата наследница Вирджиния Джакомети от Италия, а една рисунка е дарена от Георги Калицин.
Филиал на галерията е Художественият музей „Георги Велчев“, който представя с около 100 картини и рисунки творчеството на варненския художник Георги Велчев (1891 − 1955), един от най-големите майстори на морския пейзаж в българската класическа живопис.
Градската художествена галерия на Варна е значим културен институт, който осъществява музейна, изследователска и образователна дейност, посветена изцяло на високата художествена и духовна култура.
Доротея Павлова, директор

+++

Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен

ХГ „Елена Карамихайлова” е културен институт с почти 70-годишна история. Дълъг е пътят, който извървява художествената общност в Шумен до момента на откриването на картинна галерия в града. Редица събития трасират зараждането, подготовката и осъществяването на тази мечта. През 1921 г. Шумен е домакин на първата подвижна художествена изложба на сформираното през 1920 г. Дружество на северобългарските художници. На местно ниво през 1940 г. в Шумен е основан Художествен кръжок, който има съществена роля в обединяването на творческата общност, в изграждането на художествена култура, поощряването на професионалните изяви на шуменските художници и скулптори. През ноември 1942 г. е открита тяхната първата Обща художествена изложба – културно събитие за града, което става основа за създаването на Фонд „Постоянна картинна галерия” при читалище „Архангел Михаил”. През 1946 г. по повод 90-годишнината от основаването на читалището, едно от най-старите в България, шуменските живописци уреждат първата постоянна картинна галерия в града. С решение на Градския народен съвет от 26 октомври 1955 г. се приема да бъде уредена Постоянна картинна галерия. Нейното откриване е на 23 март 1956 г. От месец май 1984 галерията носи името на голямата шуменска художничка Елена Карамихайлова.
Днес основният фонд съхранява в разделите Живопис, Графика и Скулптура над 2500 културни ценности, основно от български автори, като най-ранните образци са датирани от началото на ХІХ в. Сред тях личат едни от най-ярките имена, записани в историята на българското изобразително изкуство. Голяма част от творбите постъпват във фонда на галерията от дарения и след участия в Национални и Общи художествени изложби.

През годините Художествена галерия „Елена Карамихайлова” е домакин на стотици артистични изяви на шуменските творци, на гостуващи автори, на съвместни проекти. Галерията утвърди партньорски отношения с Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, с редица галерии от страната – Добрич, Варна, Русе, Търговище, Разград, Велико Търново, Казанлък и др. Във времето се развиха тесни взаимоотношения и с образователните институции в града – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, СУ „Сава Доброплодни”, СУ „Панайот Волов”, ЦПЛР „Анастас Стоянов”. В нейните салони традиционно се изявяват и най-малките творци в града – самостоятелно, с конкурсни изложби, в детски работилници.
Важен акцент във фонда на галерията са творбите на автори, родени в града или свързали творческия си път с него. „Имена в българското изкуство от Шумен” е своеобразна тематична колекция, представяща тези художници. Част от тях са извоювали своето достойно място в историята на българското изкуство. Богатството на родните художествени традиции, в съчетание с достоянията на европейската култура, оформят в периода на късното Възраждане и след Освобождението посоките на развитие на талант, вкус, индивидуалност не само на първото поколение шуменски творци с академично образование като Христо Казанджиев, Елена Карамихайлова, Никола Михайлов, Александър Мутафов. Художници като Димитър Вичев, Трифон Попов, Николай Йовчев, Стефан Петров, Велислава Игнатова, Милица Козарова, Роза Дайчева, Янаки Манасиев чрез творчеството си допринасят за поддържане на духовния климат в града и имат значение за развитие на неговите художествени традиции.
Деян Ефтимов, директор

+++

Художествена галерия – Добрич

Художествена галерия – Добрич е общински музей за изобразителни изкуства, в чийто фонд се съхраняват произведения на едни от най-големите български художници от XIX в. до наши дни, както и на автори, допринесли за развитието на изкуството в Добруджа. Галерията,с обща площ 3960 кв.м. е една от най-големите в страната и функционира като мултикултурен център със своите 11 експозиционни зали, зала със 120 места, роял и пиано, в която се провеждат концерти, рецитали, презентации на книги, конференции и др. Една от залите е обособена като творческо пространство за целогодишна работа с деца. Постоянната експозиция на ХГ – Добрич представя над 420 творби на художници от цялата страна с национална и международна значимост. Емблематичен проект на галерията е симпозиумът „Хартията“ с участието на творци от 18 страни, провеждан ежегодно от 1995 до 2003 г. В резултат са създадени стотици творби, голяма част от които участват в гостуващи изложби в страната. С тези произведения и от направени дарения се създава фонд „Други форми“, част от него е представен в постоянната експозиция. През 2021 г. екипът на галерията възстанови инициативата и реализира пленерите: „Хартия и цвят“ (2021), „Хартията – следи и отпечатъци“ (2022) и „Хартията – „Дом за спомени“ (2023), „Хартията – същност и намеса“ (2024). ХГ – Добрич е носител на множество награди, сред които: Втора награда на Народното събрание за проекта „Големите майстори и малките художници“ (2019) и награда на Фондация „Америка за България“ за проекта „Слово и образ“ (2017). През 2021 и 2023 получава Националната награда за „Музейна образователна дейност“ на Министерство на културата. Двукратно е носител на колективната годишна награда „Добрич“ в областта на науката и културата (2014 и 2024).

За 60-те си години съществуване галерията е събрала колекция от близо 4000 произведения. Основна тема в събирателската и експозиционна дейност през годините е темата за земята и хората на Добруджа. В изобразителното изкуство Добруджа е особено важна и поради драматичната си съдба между 1913 и 1940 г., когато Южна Добруджа попада в границите на Румъния. Темата за земята е плодоносна за художниците и вдъхновява творци от различни поколения. Тя дава възможност за философско и многопластово тълкуване и те я разработват в разнообразните ѝ аспекти – усиленият труд на хората и плодовете на земята, поглед към историята на този край, към добруджанския пейзаж през различните сезони и т.н. В Добрич от средата на 60-те до края на 80-те години се провеждат големите национални общи художествени изложби „Земята и хората”. Това съвсем естествено предопределя тематичния обхват и профила на галерията и нейната колекция.
В селекцията на творби от фонда на ХГ – Добрич за настоящата изложба определяща е именно добруджанската тематика. Тя служи за отправна точка за пластически търсения и философски обобщения, надграждайки регионалните тълкувания и историческата конкретика. Подбраните произведения са на едни от най-значимите имена в българската живопис: Иван Мърквичка, Владимир Димитров – Майстора, Александър Петров, Найден Петков, Васил Стойлов, Борис Денев, Ценко Бояджиев, Добри Добрев, Атанас Яранов, Ванко Урумов, Иван Стоилов – Бункера, Анета Дръгушану, Румен Гашаров, Светлин Русев, Петър Дочев, Кеазим Исинов. Включили сме и творбата „Жетвари в Добруджа“ на родения в Северна Добруджа Господин Желязков, както и „Есенен пейзаж“ на добричкия художник Ганчо Михайлов.
Предложената извадка от колекцията на ХГ – Добрич отразява стиловото многообразие и търсенията в българското изкуство, обединени в темата за земята. Това я прави интересна и значима както от познавателна, така и от професионална и изследователска гледна точка.
Недко Недков, директор

+++

Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас

Бургаската художествена галерия е една от най-старите в страната. Началото й се поставя с общото участие на видни бургаски общественици, художници и културни дейци. На 7 април 1946 г. „Картинна галерия и музей” е тържествено открита в Борсовия салон на Търговската камара. Наличният фонд на галерията тогава е 58 картини и 6 скулптури, но броят на творбите се увеличава от участия в редица общи изложби и самостоятелни представяния. До 1952 г. галерията се обогатява с нови 85 произведения, между които картини на Владимир Димитров – Майстора, Димитър Гюдженов, Илия Петров. Наред с това са организирани и над 20 изложби. От септември 1966 г. Художествената галерия се помещава в специално преустроената за целта сграда на еврейската синагога, забележителен архитектурен паметник, строен в периода 1905 – 1910 г. От 2004 г. галерията носи името на бургаския художник Петко Задгорски (1902 – 1974).
Днес експозицията, разположена на три етажа, представя най-доброто от фондовете на галерията, състоящи се от над 3000 творби – икони, живопис, скулптура, графика. Галерията съхранява произведения на Бенчо Обрешков, Цено Тодоров, Никола Маринов, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Мара Цончева, Асен Василев, Дечко Узунов, Васил Стоилов, Светлин Русев, Георги Божилов, Димитър Киров, Атанас Яранов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Генчо Митев, Тодор Карасимеонов, Павел Вълков, Петко Задгорски, Панайот Панайотов, Георги Баев, Стоян Цанев, Виолета Масларова, Ненко Токмакчиев, Кирил Симеонов, Райна Рачева, Иван Бахчеванов, Красимир Зинин, Светозар Бенчев, Димо Колибаров и други съвременни автори.
На третият етаж е представена постоянна експозиция от Странджански икони и икони от региона на Бургас. Най-старите образци датират от XVI – XVII до началото на XX в. В тях може да се проследи влиянието на различни иконописни стилове и школи. Експозицията представя специфичния облик на духовната култура в този край, запазил националната си самобитност и оригиналност. Десетки са зографите, чиито икони вдъхват живот на църквите и параклисите в Странджанско и Южното Черноморие през периода XVI – XІХ в. Времето и надписите са съхранили имената на зограф Димитри, зограф Георги, зограф Захарий, зограф Теодор, зограф Антоний, Никола Одринчанин, Сократис Георгиу, зограф Йоан от Ахтопол, зограф Никола, зограф Павлос, иеромонах Калиникос, Йоанис (Янакис) Коста Зографопулос, Теодорос от Хиос, Георгиос Полизоидис и др.
БХГ „Петко Задгорски“ е важен културен център на града. Тук се провеждат беседи, творчески срещи, рецитали, камерни концерти, самостоятелни, кураторски и благотворителни изложби.

Директори на БХГ „Петко Задгорски“ от 1966 са: Тодор Атанасов (1966 – 1973), Ненко Токмакчиев (1.01.1974 – 1993); Тодор Евгениев (1.07.1993 – 15.03.1995), Кольо Кехайов (15.03.1995 – 1.10.1996), Пенка Седларска (1.10.1996 – 19.03.2012), Георги Динев (от 2012).
Бургаската художествена галерия години наред е домакин на голямата Обща художествена изложба „Приятели на морето“, благодарение на която през 70-те и 80-те години на ХХ в. колекцията й със съвременно българско изкуство регулярно се обновява. От 2004 г. Националната изложба е подновена като биенале под същия наслов. През 2019 г. е открита първата хумористична изложба в гр. Бургас „Капки смях“, а от 2020 г. се организира първа Регионална изложба „Акварел“ на името на Ненко Токмакчиев.
Георги Динев, директор

+++

За първата изложба от проекта можете да прочетете в е-бюлетин

тук

+++

Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“.

+++

+++

фотограф (откриване): Виолета Апостолова – Лети

фотограф (интериори и творби): Елена Спасова