- | СБХ, Шипка 6, 1 B
Галерия (16)

Непоказвани рисунки и пастели на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех от личната колекция на тяхната дъщеря Деяна Алшех

8 май, четвъртък, 18:00 – откриване 
9 май, петък, 12:00 – кураторски тур с участието на Деяна Алшех
22 май, четвъртък, 17:00 – специално събитие и представяне на албума на изложбата 

Изложбата е част от Европейската нощ на музеите и галериите на 17 май 2025.

През 1951 Елиезер Алшех прави „най-трудния избор в живота си“ – да се превърне в чужденец. През лятото заедно със съпругата си Бронка Гюрова и тяхната двегодишна дъщеря Деяна напускат България. Първоначалната идея е да заминат за Израел, но след почти едногодишен престой в Италия (Милано) те решават да тръгнат към Аржентина и се установяват там.

+++

Големият познавач на изкуството, сам той историк на изкуството и куратор, Макс Фридлендер обобщава, че „рисуването в по-висока степен от живописването означава избиране, решаване, изпускане, духовна намеса и затова е неоценимо като пряка, лична, съкровена изява на индивидуалността.“ Нещо повече, по думите му, „рисунката превъзхожда картината като свидетелство, като автограф. Тя е създадена сравнително бързо, плод на спонтанно действие, не е трябвало да мине по дългия и мъчителен път на занаятчийската обработка и затова е по-малко свързана с теории, традиции и ателийни условности… Рисунката в сравнение с живописната творба е това, което планинският извор е в сравнение с канала“. И всички това, защото сякаш в рисунката художникът не се подчинява на външни желания, не реализира поръчка, а следва свободно настроението, увлечението, възбудата си.

Рисунката като пазител на знанието за визуалните монолози на художника,

в които той е сам със себе си. Сам на себе си.

Елиезер Алшех / Кораби в пристанището



Често на рисунката е отсъдена забрава, разпръскване или потъване в мрака на ателието, в зоната на ненужното, защото макар и част от най-интимния свят на художника, на нея сме свикнали да гледаме като на опит, на средство за ориентиране на автора, за подготовка, понякога умел, друг път - бърз, неясен дори визуален запис на идея за бъдеща живописна картина. И действително рисунката има способността да ни разкрива владеенето на формата. Тя е мяра много повече за пластичната сила на художника, отколкото живописта, с която, знаем добре, могат да се прикриват низ недостатъци, да се потулват недъзите на ръката. Тъкмо и затова, както би казал познавачът – „немалко живописци се компрометират печално със своите рисунки“. Но дори и в тези случаи рисунката е пазител на знание, без което разбирането на същността на творческата природа на един художник, на неговия творчески метод и преди всичко на неподправената му, недирижирана от външни очаквания и погледи способност да общува с природата и предметния свят около себе си ако не невъзможно, би било застрашено от дискредитиране. Казано по друг начин, никъде не сме така близко до художника, както в неговата рисунка.

Бронка Гюрова / Без заглавие, 1954



Изложбата „Пазителите. Непоказвани рисунки и пастели на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех от личната колекция на тяхната дъщеря Деяна Алшех“ може да бъде мислена именно като опит за деликатно вникване в най-съкровения творчески свят на двама художници, оставили своите ярки живописни следи в художествения живот у нас, а и не само, между 30-те и 70-те години на миналия век. Визуално

пътешествие из тяхното наследство от рисунки,

което ни приближава до индивидуалните им вълнения на територията на линията. До техните търсения в израстването им като живописци. До метежа на Втората световна война и последвалите у нас политически, нечовешки сътресения. До истории за репресии и цензура, трудови лагери, бягаства в името на физическото оцеляване. Но и до нещо много по-важно. Изложбата „Пазителите“ е възможност за съпоставка как всичко това се отразява в изкуството на рисунката на двама художници, които, макар да вървят по свои индивидуални творчески пътеки, са избрали да делят общо битие, общи емоции, обичания и тревоги.

От друга страна, това е и разказ, благодарност към човека, който днес ни дава възможност да се срещнем с тези оцелели фрагменти от търсенията на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех. Към човека, благодарение на когото преди вече почти две десетилетия стана възможно завръщането на живописното им наследство от тяхната втора родина – Аржентина, в България. Към човека, който през 2018 позволява на изкуствоведите Наташа Ноева, Николета Гологанова, Пламен В. Петров и Рамона Димова, куратори и на настоящата експозиция, да проникнат в семейния архив на двамата художници, за да създадат изложбата и едноименното издание – „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“. Разказ, благодарност към дъщерята, живия и до днес плод на любовта на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех – арх. Деяна Алшех.

И не на последно място по важност, това е изложба усилие да се опазва, пренася през времето и споделя знанието за две творчески присъствия, всяко със свое индивидуално лице не само в изкуството на живописната творба, но и в това на рисунката. Лица, които имат своето важно място в историята на българското изкуство и процесите на нейното синхронизиране с пластическите явления в Европа през първата половина на миналия век.

Пламен В. Петров


+++


За авторите

На 12 ноември 1908 във Видин се ражда Елиезер Алшех във фамилията на сарафина Натан Алшех и Дуда Пинкас. Още като дете Елиезер Алшех като родственик на Жул Паскин проявява своя художествен талант. Вероятно в началото на 20-те години семейството се установява в София. Алшех продължава образованието си в столицата, като негов учител по рисуване е художникът Слави Генев, възпитаник на Художествената академия в Мюнхен. През 1928 Алшех е приет в Мюнхенската художествена академия. Учи при професорите Адолф Шинерер и Карл Каспар, започват участията му в художествения живот. Завършва през 1933 (същата година Хитлер е избран за райхсканцлер) и е принуден да напусне Германия. Пътува, търсейки мястото си, завръща се в България, прави опит да остане в Палестина. Първата му самостоятелна изложба е през 1935 в София. Приет е в Дружеството на новите художници, участва в колективни изложби, пътува. През 1938 се запознава с художничката Бронка Гюрова. За Елиезер Алшех като евреин става все по-трудно да работи. През 1940 картините му са изхвърлени от полицията от ХІV обща художествена изложба, а месеци по-късно е изпратен в трудов лагер, след това интерниран в родния му град.

След промяната на политическата система в страната през 1944 Елиезер Алшех продължава да рисува и участва в изложби. До обрата, настъпил след 1949 с порицанието към него и други членове на Съюза на художниците за груби формалистични тенденции в творбите им, показани в една знаменателна изложба. На Елиезер Алшех е отказан достъп до публични изяви. През 1951 заедно със съпругата си Бронка Гюрова и двегодишната им дъщеря Деяна напускат България, установяват се трайно в Буенос Айрес. Още през лятото на следващата година представя четвъртата си самостоятелна изложба и първа в Аржентина. Това е началото на вливането му в художествения живот в новата родина. Не закъсняват и наградите – за графика, за рисунка. През 1958 е назначен за преподавател по рисуване в Държавното училище за изобразително изкуство „Мануел Белграно“ в Буенос Айрес, длъжност, която ще изпълнява до 1973. Редовно организира самостоятелни изложби. В края на 1975 изложбата му в Националната галерия в София е посрещната от критиката с възторг. Умира на 20 юни 1983 в Буенос Айрес.

Елиезер Алшех и Бронка Гюрова (личен архив на арх. Деяна Алшех)



На 1 януари 1910 в Шумен се ражда Бронка Гюрова в семейството на Алекси Гюров. Около 1911 семейството се установява във Варна. Бронка започва да рисува още в прогимназията. През 1928 е приета в Изящния отдел на Художествената академия в София, в класа по живопис на проф. Димитър Гюдженов. В академията се сприятелява с Васка Емануилова, Мара Георгиева, Стоян Венев, Рада Хаджипетрова-Поптошева и Ана Старицка. Завършва през 1933 и през следващите години работи като учителка. От 1934, с включването ѝ в Осмата обща художествена изложба в София започва активното участие на Бронка Гюрова в художествения живот. През 1937 по настояване на баща ѝ заминава за чужбина. Десет месеца учи илюстрация в Института за приложно изкуство в Брюксел. През 1938 се запознава с бъдещия си съпруг Елиезер Алшех. Продължава участията си в годишните общи художествени изложби, в изложбите на Секцията на художничките към Дружеството на българките с висше образование. През февруари 1943 в столицата е открита първата ѝ самостоятелна изложба. През 1947 Бронка Гюрова и Елиезер Алшех сключват брак. През 1951 напускат България и се установяват в Буенос Айрес.
От родината художничката тръгва с една малка колекция от десени на платове. Макар и харесани от местните, десените не отговарят на тамошните естетически вкусове и едва след година Бронка Гюрова успява да влезе в крак с модните тенденции и да превърне тези си занимания в източник на доходи. През 1955 представя своя самостоятелна изложба в Буенос Айрес. За първи път се завръща в България през 1967 заедно с дъщеря си. През 1980 представя втората си самостоятелна изложба в родината – в изложбената зала на бул. „Руски“ 6 в София. Умира на 5 юни 1995 в Буенос Айрес.

+++

Екип

Куратор Пламен В. Петров в екип с: Наташа Ноева, Николета Гологанова-Петрова, Рамона Димова
Автори на текстовете: Алехандро Зотнер Майер, Любен Генов, Наташа Ноева, Николета Гологанова-Петрова,
Пламен В.Петров
Фотография на корицата и репродукциите: Елена Спасова
Дизайн на каталога и изложбата: Стефан Гаджовски
Превод: Таня Хаджийска-Ангелова
Коректура на български: Лора Султанова

Екип за реализация:
Долорес Дилова, Любен Генов – ръководители на проекта
Даниел Коттини, Нели Стоева, Албена Спасова – координатори
Виолета Апостолова, фотограф на изложбата

+++


Проектът се осъществява от Съюза на българските художници по инициатива на Посолството на Република Аржентина в България с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България. Партньори: Институт Сервантес, Посолството на Израел и организацията „Шалом“ .

+++

фотограф (интериори и творби): Елена Спасова

фотограф (откриване): Виолета Апостолова – Лети

Кадри от откриването може да разгледате тук

Кадри и повече информация за кураторския тур / БТА - Сънародничката ни от Аржентина Деяна Алшех води кураторски тур в изложбата „Пазители“, представяща творби на нейните родители, може да видите тук

Кадри от представянето на албума може да разгледате тук

Репортаж в КУЛТУРА БГ може да видите тук