откриване: 18 март, вторник, 17:00 часа

Дивна Шалич Лафчиева (1928 – 2019) е журналист и преводач по професия, художник по призвание и жена с много Родини – географски, културни, естетически. По баща е черногорка, по майка – сръбкиня, по родно място – косоварка, по съдба - българска снаха повече от половин век. От местата, които е обитавала, и от пътищата, по които е вървяла, тя поема голяма и дълбока любов към живота, която озарява личността ѝ, думите ѝ, картините ѝ, приятелствата ѝ.

С точен обектив за реалността на журналист и с рядката дарба да превръща и най-дребния детайл в художествено преживяване, Дивна Шалич Лафчиева създава въздействащи картини-изследвания на лични конкретни и духовни светове.

Дивна Шалич Лафчиева / от изложбата

Творбите ѝ са поетични коментари на душата в живописен изказ, диалози със собственото аз, родени от едно насъщно разбиране за цвета като поетическо съдържание. Устремени към красотата, смисъла и възможностите на живота, в тях вибрират спонтанните радости и болки, мимолетните тържества и безнадеждности, предчувствията и мечтанията на един богат, драматичен, пълноценен житейски път, изживян въпреки всички превратности като празник.

„Родини“ е нейната тринадесета самостоятелна изложба.

+++

За автора

Дивна Шалич Лафчиева е родена през 1928 в град Печ, Косово и Метохия, кралство Югославия. Баща ѝ е адвокат, дипломирал право в университет във Франция, майка ѝ – гимназиална учителка по френски и немски. Щастливото, волно детство и юношество сред неземно красивата природа на Черна гора приключва рязко и драматично с избухването на Втората световна война и нахлуването в Косово и Метохия на италианско-албанските окупационни войски, с подпалване на родния дом и бягство за минути от изпепеляващия пожар с дрехите на гърба. Бежанци в окупиран от германците Ниш, безработни родители. Дивна се включва в младежкото антифашистко движение и попада в ареста с членовете на групата си. Освободена е заедно с цялата група поради липса на доказателства за подривна дейност. Време на опустошителен глад и масови нацистки разстрели в покрайнините на Ниш на цивилни сърби, евреи и цигани, всеки ден, на разсъмване, по списъци. В една късна нощ по вратата на скромния семеен дом отглъхва тихо почукване – сръбски писар от германската комендатура се е промъкнал тайно, за да им съобщи, че тримата – Дивна, майка ѝ и баща ѝ, са в списъка за разстрела призори. Писарят бил преписал имената и предал списъка за изпълнение в края на работния ден. Но бил дълбоко благодарен на бащата адвокат на Дивна, който му бил помогнал безвъзмездно в някакъв правен казус, затова решил...
Ново светкавично бягство, този път към Белград, и пак с по една торбичка и дрехите на гърба. В още по-страшен глад и студ. За да преживеят в столицата и тежките бомбардировки над града от англо-американските съюзници.
Дивна Шалич пристига в България през 1945 като възпитателка на югославски безпризорни деца по спогодба на Международния Червен кръст с България, Унгария и Австрия да приемат на едногодишна издръжка разгубени подрастващи от Югославия, чиито родители са убити, изчезнали, незавърнали се от концлагери и партизански отряди, неидентифицирани по болници и лазарети и пр. По тази спогодба България подслонява 10 000 югославски деца между 3 и 16 години. Децата, събирани болни и самотни направо от улиците, са приети у нас със свои югославски учители и възпитатели и са обучавани по учебници и програми на своята страна, докато сринатата със земята тяхна родина се възстанови достатъчно, за да си ги прибере обратно след една година. Държавите-приемнички осигуряват само житейските и учебните условия за нормален живот. За условията на техния живот отговарят общините, женските дружества, червенокръстките и профсъзните организации. Югославските деца са разпределени в български градове по два лъча – Предбалкана и Подбалкана. Дивна, 17-годишна, е възпитателка в колония от около 200 души деца и учители в гр. Дряново.
България отглежда тези деца с такав истинска любов, сърдечност и щедрост, че историческият жест добива символната значимост, макар и в по-скромен мащаб, на приютяването на арменските бежанци и спасяването на евреите.
А когато след една година децата се прибират у дома, Дивна Шалич остава в Дряново и добавя към името си фамилията Лафчиева. До края на живота си живее със семейството си като българка в България.
Годините в България са на наваксващо образование, първи стъпки в журналистиката, после и в професията на филмовия преводач. А след тридесет години живот с думите Дивна Шалич Лафчиева прекрачва в света на багрите и образите. Носи този свят на цветове и светлини дълбоко в себе си, защото в семейството ѝ на художници, архитекти, актьори и писатели художественото изразяване е природа. Посещава три години курсове по рисуване с преподавател от художествената гимназия и следващите тридесет и повече години живее в картините на света според Дивна. „Родини“ е нейната тринадесета самостоятелна изложба.