откриване: 2 септември 2023, събота, 18:00 часа

Продуцентска къща „Прожектор“ преоткрива сеизмичната поезия на Георги Рупчев (1957 – 2001) с мултидисциплинарния проект „Инстинкт за неприспособимост“. Автор на проекта е художничката Мария Ландова.

Две изложби – „Зоната“, представена през май 2023 в галерия „Депо“, София, и „Черната кутия“ – в СБХ – Шипка 6 през септември 2023, литературна дискусия, студентски конкурс за есе, поетичен пърформанс – видео, анимация, и като далечна цел – документален филм за поета, са част от активностите по проекта. С една цел:

да върнем в света все по-отдалечаващата се във времето поезия на Георги Рупчев.

В прагматичната ни реалност тази поезия отдавна я няма. Няма търсене, но и предлагане няма. Тя остава заключена в неръкотворния музей от приятели, литератори и ценители, прибрали в дълбокото спомени за човека и стихосбирките с поезията му.

С различните реализации по проекта търсим нови, актуални канали към мощната, изпълнена с трагизъм поезия на един от най-талантливите съвременни български автори. Творчеството на Георги Рупчев е литературно наследство от световна величина. То заслужава да придобие признание и влияние извън посветения кръг на неговите почитатели. Поезията е пренебрегвано оръжие в борбата за оцеляване на човешкия дух. Кога ще имаме по-добър случай да си припомним неподозираната ѝ мощ, ако не сега, в епохата на биологически и психопандемии, политически интриги, войни – хибридни и реални, глобални икономически и екологични сътресения и смразяваща дехуманизация?

С какво си струва да се примирим? Кога е нужно да се разбунтуваме? Къде да застанем в борбата между „здравословния“ конформизъм и инстинкта за НЕприспособимост – този стряскащ поетичен образ на Рупчев за дълбинната необходимост от отстояване на човешкото достойнство, колкото и потискащ да става света около нас?

В налудната ни реалност, съвместяваща плоскоземци и напреднал изкуствен интелект,

артистите също мобилизират своя инстинкт за приспособимост

и преразглеждат – напасват, нагаждат реакциите си към новите екстремни условия.

Георги Рупчев, обратно, обявява поезията за средство на съпротива. Съпротива чрез изкуството и избор да съществува на ръба, извън зоната на комфорта. „Поезията е инстинкт за неприспособимост, а сега са времена на приспособление“, казва Рупчев в интервю през 1994. Той нарича своето/моето поколение от втората половина на ХХ век поколение на „страстното разпиляване“. Поезията му извира и изтича през процепа между две епохи, разпилява се в „чувството за бавно изчезване“. И това изчезване, това масово отмиране на неповторим поколенчески опит и ценности са в пълен ход и днес.

Едвин Сугарев пише: „Поезията на Георги Рупчев е особен, рядък случай, чиято значимост надхвърля тази на неговото поколение, а и времето, в което е създадена. Поети като него като че ли принадлежат към друга раса, за която поезията е наистина самоубийствен занаят – или „проява на инстинкта за неприспособимост”, както го определяше Жоро. И именно затова днес, в подлите и малоумни времена, които обитаваме, такива поети са насъщни."

И ние задаваме въпросите:

Защо почти никой днес не издава Рупчев?
Защо поезията му не се изучава в училище?
Защо няма достойни за ранга ѝ литературоведски изследвания?
Защо няма преводи на поезията му или са пренебрежимо малко?
Защо се опитваме да забравим точно тази поезия, която дори заглушена звучи като тътен преди големия трус?

Всъщност в този проект въпросите винаги ще са повече от отговорите, но си струва да опитаме.

Мария Ландова

+++

Литературна дискусия

Литературната дискусия, част от проекта, ще се проведе на 12 септември 2023, вторник, от 17:00 часа в залата на изложбата.

+++

За автора

Мария Ландова е художник, дългогодишен арт-педагог. Автор на мозайки и витражи на публични сгради, илюстрации за печата. Участия в групови изложби. Самостоятелна изложба, в галерия „Дебют“. Член на СБХ и СБЖ. Арт-журналист за: вестниците „Капитал“, „Сега“, „Литературен вестник“ и за списанията „Паралели“ и ЛИК. В електронните медии: БНР – наблюдател за изложби към „Арт-ефир“; автор и сценарист на образователно предаване за изкуство в БНТ 1 „Нарисувай ми овца“. Директор на Националната художествена гимназия „Илия Петров“ (2002 -2010). От 2010 Работи за НХА. Автор и ръководител на студентски проект „Лятна академия за деца“ към НХА. Сценарист на документални филми. Продуцент и управител на кино къща „Прожектор“. Сценарист на повече от 20 документални филма. Сценарист и продуцент на  филмите „Окото на Минотавъра“, „Джем сешън“, „Чакащи артисти“, „Теодор Ушев – Невидими връзки“ и на филма „Хала“ за  художничката Моника Попова. Продуцент на документалните филми „Салто мортале“ и „Рокендрол“ и на игралната новела „Свещеникът“. Копродуцент на филмите „Стоичков“, на игралната новела „Коледа“ и на игралния филм „Белези“ – в процес. Награди от национални и международни кинофоестивали като сценарист за филмите: „Който тръгнал е сам“, „Сантиментална история“, „Окото на Минотавъра“, „Джем сешън“, „Чакащи артисти“, като продуцент за филмите: „Салто мортале“ и „Рокендрол“ и като копродуцент за филма „Стоичков“.

+++

Проектът се финансира от Национален фонд „Култура“ – Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации и Едногодишен грант 2022“.