• За изложбата

В изложбата ще бъдат показани рисунки от фонда на Художествената галерия  в Стара Загора и от частни колекции.

Художникът Белин Мартинов бе проникновен тълкувател на човешкия живот и абсурдността на времето, в което живя. Изключителен рисувач, работил с молив, туш, пастел, темпера и превърнал обикновената химикалка в истински художествен материал.

„Той бе и си остава един от най-големите рисувачи в съвременното българско изкуство. За него рисуването бе единствената форма на живот и надали за някой друг наш художник това може да се каже с такава катeгоричност. Малко хора го познаваха, но всички те се прекланят пред таланта му.

Истинността на изкуството му тепърва ще утвърждава неговото име. На хората им трябва време, за да го проумеят, но тъй или иначе след десетилетие/а може и повече/ Белин Мартинов ще бъде сред личностите, чието изкуство е част от огледалото, отразяващо духа на последните три десетилетия от миналото столетие.“ – казва за него изкуствоведът Марин Добрев.

• За автора

Роден е на 20 декември 1945 г. в Стара Загора.

Между 1959 и 1964г. учи в Софийската художествена гимназия. През 1966г. постъпва в Художествената академия специалност „Илюстрация и оформление на книгата". Учи в ателиетата на проф. Евтим Томов и Петър Чуклев. Дарованието му на рисувач смайва всички студенти и преподаватели. Противно на тогавашните правила, Белин Мартинов показва на изложби свои произведения още като първокурсник, а през 1969 г. организира и първата си самостоятелна изложба с графики и рисунки.

През 1971 г. завършва Академията и обичта на професорите му го изпраща като уредник в Художествената галерия на Самоков. Там съдбата го среща с уникалната личност на Наум Хаджимладенов, със възраждането на тамошната графична база. Следва кратък престой в София и завръщането му през 1975 г. в родния град. Творческата му активност нараства, а участията в колективните изложби на старозагорските художници не са достатъчно предизвикателство за неспокойния му дух. В края на 70-те години заминава за София, където синтетичността на киноизкуството го завладява. Постъпва в Киноцентъра „Бояна" и филмът, в който особено долавящото му участие като художник, е „Лачените обувки на незнайния войн".

През 1979 г. се завръща отново в Стара Загора. Навлиза в най-активния си творчески период. През първите години на следващото десетилетие неговите изяви поне външно са свързани с графиката. Спокойствието на сухата игла е отстъпила място на драматичните изблици на литографията, цинка и линореза. Изявите мушокират с експресията на човешките страсти. Самостоятелната му изложба от 1983г. е събитие, което разделя публиката на два противоположни лагера.

Моливът, химикалката, въгленът, пастелът, температа, тушът, изрезките – това са посредниците му между въображението и белия лист. Със завидно дарование и неизтощима енергия Белин използва изразителността на линията, движението, деформацията, ракурсите, символите, знаците и метафорите. С тях дълбочината на идеи те му прави дисекция на човешката ни същност. Колкото повече рисува, толкова по-малко показва в изложби. През втората половина на 80-те години Белин вече живее само заради рисуването. Стотици листи бележат като диаграма проникването му в истините за човека и абсурдността на времето, в което живеем. В тях разсъжденията не са подредени като за показ, а тъй, както се появяват сложни и преплетени, резки, сурови, със свалени маски, но много живи и експресивни. Освободени от козметика, в тях се пресичат човешки съдби, житейски ситуации, притчи, спомени, събития...

Умира на 24 ноември 2001 г. в Стара Загора.