Изложбата представя две авторки, които работят в областта на живописта – българската художничка Радостина Доганова, която живее в Словакия и словашката художничка Ксения Бергерова. Срещата на двете в една обща експозиция не е случайна. Пътищата им се пресичат за пръв път по време на следването им в Академията за изящни изкуства в Братислава, където се оформят началата на техните творчески и художествени платформи, които ще развият впоследствие и в бъдеще.

Радостина Доганова следва две години в Националната Художествена Академия в София, след което продължава образованието си в Словакия. По време на следването си в Братислава творческите импулси у нея претърпяват различни метаморфози. В началото нейните живописни творби носят  характеристики, свързани с културното й минало, с традициите в българското изкуство. През студентските години под влияние на тенденциите в изобразителното изкуство на Централна и Западна Европа авторката чертае своя собствен път към живописта. Интересът й към абстракното, към „неизобразяващия” аспект на изкуството оказва голямо значение върху развитието й като художник. 

Доганова и Бергерова работят заедно в едно ателие в Академията в Братислава в продължение на пет години. Общият път в търсенето на нови решения на поставените творчески проблеми и задачи свързва двете художнички още в началния им етап на развитие. Днес, дванадесет години по-късно, художничките представят творчески платформи, които са напълно различни по формална и идейна страна. Живописният им почерк е специфичен, оригинален, различен като колорит, усещане и темперамент. В творчеството си Радостина изминава постепенно пътя към абстракцията, към структурната  живопис. Търсенията на Ксения са между фигуративната и абстрактната композиция, където се забелязват и известни влияния от  изкуството на Византия, а също и от това на Близкия и Далечния изток. Въпреки посочените различия, бихме могли да усетим общите идейни начала в миналото на авторките.

И двете художнички убедително присъстват на сцената на съвременното изкуство в Словакия. Интересен е фактът, че творчеството на Ксения Бергерова се отличава с повече „екзотични” нотки, непознати за локалната живописна среда, в сравнение с това на Радостина Доганова, което се развива в посоки, характерни за живопистта в Западна и Централна Европа.

Общата изложба представя творческите концепции на две художнички, с български и словашки произход, които се срещат в определени моменти, влияят си взаимно и се отдалечават в своите търсения всяка  по свой начин.

Изложбата се реализира под патронажа на Н. Пр. г-н Мариян Якубоци, извънреден и пълномощен посланик на Република Словакия в Република България.

Ксения Летрихова

• Повече за авторите:

Радостина Доганова е родена на 15.8.1975 в Добрич. От 1989 до 1994 учи в художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а от 1994 до 1996 в Националната художествена академия. През 2001 завършва Академията за изящни изкуства и дизайн в Братислава, специалност „Живопис”. През 2010 година защитава докторантска теза в същата академия.

„Радостина Доганова носи в себе си различна емоционалност и творческо светоусещане, повлияно от миналото й в България. Светоусещане, което днес, след години прекарани в Словакия, по естествен път се преплита с творчески импулси и тенденции, характерни за локалното културно пространство.

Пейзажът, като синоним на емоциите, е в основата на творческата й концепция. Нейните търсения преминават зад границите на пейзажа и се отправят към абстрактцията. Тук не става дума за отказ от видимата реалност, а за проникване към нейните много по-дълбоки слоеве, към единност на материя и енергия, към единност на усещания и живописни структури. Пейзажът е изходната точка и остава в основата на абстрактната форма и композиция, в нейната изразителност, динамика, ритъм и сила на внушение.

Радостина е автор с автентичен и оригинален живописен почерк. Към живописта пътува бавно, стъпка по стъпка, започва с малка четка и къси щрихи. Казва, че „бродира” върху платното. Изгражда пластичното пространство на картината постепенно, размишлявайки за цвета, повърхността и ритъма, в търсене на въображаемия образ. С времето ръката се освобождава и посяга към все по-големи четки с по-голям размах... Първоначалният обект на изображение постепенно загубва очертания, композицията се разлива върху цялата повърхност на платното, пейзажният сюжет, мотивите  се трансформират в импресия. И стигаме до последните платна на авторката, където тя просто живописва, не анализира видяното, нанася цвета, боята, материята, преосмисля същността на картината, като един цялостен свят, единен жив организъм. Свят, който убедително разкрива силата на живописта, в която всяко докосване на платното с четката има своето значение.”

Ксения Летрихова

Ксения Бергерова е родена на 13.7.1977 в Братислава, Словакия. От 1991 до 1995 учи в училището за приложни изкуства „Йозеф Видра“ в Братислава, а от 1995 до 2001 в Академия за изящни изкуства и дизайн - Братислава, специалност „Живопис”. През 2000 завършва Академия за изящни изкуства в Краков, Полша, а през 2004 защитава докторантска теза в Академията за изящни изкуства и дизайн, Братислава. От 2004 до 2014  е асистент в катедра „Консервация и реставрация” в същата академия.

„От външните импулси Ксения Бергерова приема само тези, които резонират с нейното възприятие на живописта, личния й опит и художествените стойности, които иска да постигне в творчеството си. В този смисъл тя изследва живописта и изразителността на отделните елементи в тяхната взаимна хармония – един колористичен синтез на тема, настроение, пространство и време. На платното художничката се ръководи от интуицията, мисълта й се оставя да бъде носена от процеса на живописване. Често се вдъхновява от случаен импулс, от взаимодействието на цветовете, които я провокират дотолкова, че понякога прерисува наново почти завършена картина.

Ксения е чудесен колорист, който с времето постепенно формира своята палитра, характерна с интензивни тонове и експресивен почерк. За нея цветът има основополагащо значение, той е основен елемент, който изгражда композицията, създава дълбочина, изразява чувства, подканва към сетивно въприемане на картината.

Авторката не се концентрира върху темата а по-скоро изгражда визуално пространството - загадъчно, празнично, със сценично организирана обстановка. Специфичното насочено осветление в картините й подсилва психичното измерение на това, което се случва като на сцена в операта, в съзнанието или в емоционалния свят.

Ксения работи с определен картинен речник от образи, които са загадъчни,  въображаеми, понякога представени по-скоро като илюзия за нещо конкретно. Напоследък все по-често творбите й се характеризират с пестелива и редуцирана тонална хармония, която напомня за декоративната калиграфия от Далечния Изток. Една конотация /едно значение преминава в друго/ е пренаписана в друга и всички са взаимно свързани в един безплътен „левитиращ“ нереален свят.”

Ксения Летрихова