За автора

Скулптор без аналог в българската пластика, радетел за творчество и учител на поколения плевенски художници, Ангел Спасов е едно от преоткритите имена в българската художествена история.

Роден през 1884 в Плевен. През 1904 постъпва в Рисувалното училище в София, където учи живопис при проф. Иван Мърквичка и скулптура при проф. Жеко Спиридонов. През последните две години на обучението си (1910-1911) посещава Венеция, Флоренция и Рим.

Член на дружествата „Съвременно изкуство“ и на „Севернобългарските художници“. Живее и работи в Плевен до смъртта си.

Първите му творчески стъпки съвпадат с едно изключително тежко време на три последователни войни – Балканската (1912-1913 ), Междусъюзническата – 1913 и Първата световна война (1915-1918) Скулптурните композиции от този период – малки по размер творби, с етюдно-импресионистичен характер са посветени на военните трагедии и представят опит за скъсване с характерния за епохата академизъм и лъжекласицизъм.

Темата за народната скръб, присъща за българското изобразително изкуство от 20-те години на XX в. не остава чужда за Ангел Спасов. В този период той създава голяма поредица композиции и портрети, между които и триптиха „Разпятие“, явяващ се синтез на преживяното и единствена по род и решение творба в новобългарската скулптура. Някои от тези произведения носят духа на символизма и в значителна степен са отглас от политическите и социални събития.

След 40-те години, интересът на автора е насочен изцяло в областта на портрета – скулптира образите на съвременници, вае бюстове на исторически личности. Обект на художествено търсене е точната физиономична характеристика на модела и прецизната психологическа модулация.

До 1930 Ангел Спасов работи и в областта на живописта – портрет, фигурална композиция и пейзаж.
Днес цялото художествено наследство и библиотека на Ангел Спасов се съхранява в ХГ „Илия Бешков.

За изложбата

Изложбата се организира със съдействието на община Плевен и Художествена галерия „Илия Бешков“. В експозицията ще бъдат показани скулптури, живопис и рисунки на автора. 

"Ангел Спасов живя просто и обикновено, така както селянинът сее с труд и мъка, за да жъне живот. Бачо Ангел ни събираше с усмивката на сърцето си, допускаше ни като равни до себе си, за да разберем по-късно, че истината и величието се крият не в големината, а в добрината и простотата. И ако навремето не винаги сме осъзнавали величието му, или по-точно сме го приемали с нашите домашни представи – днес повече от всякога разбираме, че макар все още сравнително малко познато, изкуството на Ангел Спасов е от онези щастливи национални духовни озарения, с които родната ни духовност е съизмерима с големите примери на своето време.

Ангел Спасов беше едновременно голям творец и обикновен човек, обаятелен педагог и проницателен мислител и не случайно всяко посещение при него за нас беше колкото урок по изкуство, толкова и пример по нравственост. Съдбата беше дарила Плевен и особено тези, които живееха с духа на изкуството, с възрожденския пример на един творец, който не само даде много на Плевен, но преди всичко българската култура получи своеобразна дълбочина, сила и простота" - казва за него Светлин Русев.