Националната изложба „Карикатура” е едно от най-обичаните и чакани ежегодни събития у нас. Тя излиза извън рамките на претенциозността и се поставя редом до зрителя – близка, разбираема, забавна. Превърнала се в традиционен преглед на карикатурата в България, изложбата се организира за 37 път под егидата на секция „Карикатура” към СБХ и показва най-актуалните произведения, част от които зрителят вече познава от ежедневниците и периодичния печат.

Организаторите на изложбата са подтикнати от желанието да стимулират развитието на изкуството на карикатурата в България и да допринесат  за популяризиране творчеството на българските карикатуристи в страната и в чужбина. Това са и основните цели, които си поставят с провеждането на този форум.

Тазгодишната изложба представя около 500 произведения на над 50 съвременни български автори. Освен карикатури и шаржове на известни личности в изложбата могат да бъдат видяни както инсталация, така и пластики. Темите, както винаги, са разнообразни, с преобладаващ интерес към политическата сатира и кризата и икономическото състояние у нас като основен „вдъхновител”. Не липсват и произведения на футболна и еротична тематика.

Журито връчи следните награди: награда на СБХ (сатирична пластика от Ишхан Нигохосян) – Генчо Симеонов; награда на секция „Карикатура” (сатирична пластика от Слави Петрински) – Маргарита Янчева; награда на секция „Карикатура” за млад автор – Чавдар Тодоров; награда на Столична община на името на Доню Донев – връчена посмъртно на Румен Драгостинов. Бяха раздадени награди и от различни партньори: награда от Георги Чалъков за еротична карикатура – Кирил Божкилов; награда от Дома на хумора и сатирата в Габрово – Иван Кутузов и награда на вестник „Дума” – на Илиян Савков.

Въпреки че е едно от най-обичаните изкуства, карикатурата у нас днес също среща своите трудности. В текста си към каталога на 36-та национална изложба на карикатурата Любомир Михайлов пише: „Българската карикатура се развива главно в две направления – редакционна карикатура и кавалетна карикатура, предназначена за изложбите на карикатурата както у нас, така и в чужбина.” И после добавя: „Похвални са волята и усилията на колегите, работещи в „Стандарт”, „Новинар”, „Сега”, „Класа”, „Монитор” и др., да отстояват мисията на карикатурата да бъде гарант на обществото, коректив на всяка власт. Завидна е тяхната обща култура, способност за политически анализи и интелект, на ниво много над средното в редакциите, но статутът им на Пепеляшки сред мащехите и грозните, мързеливи и злобни сестри на журналистиката остава. И малката утеха, която ни радва, е, че когато разгръщаме от вереме на време вестниците, срещаме тук-там по страниците им една или друга изгубена пантофка...” Тази ситуация е добре известна и подобни проблеми не засягат само карикатурата, а и изкуството въобще. Факт е, че, както споделя Любомир Михайлов в същия текст: „...българските карикатуристи ежегодно печелят около стотина награди в чужбина, някои от които „Гран при” в най-големите международни изложби на карикатурата в конкуренция с големи световни имена... Българската карикатура в момента е в световната десетка по признание на организаторите и капацитетите в световната карикатурна общност... Но върне ли се обаче вкъщи, в България, респектът и уваженито сякаш изчезват и се превръщат в грижа за насъщния.”

Въпреки перипетиите изкуството на карикатурата винаги ще бъде близко до зрителя. Това го доказаха и тълпите от посетители на 37-та изложба. Умението да се шегуваш с несгодите в живота и смехът въобще са безценен дар, който всеки иска да запази. Интепретиран чрез произведение на изкуството той би живял по-дълго и би достигнал до повече хора.

Румена Калчева